През последните 25 години икономическата свобода в България се разширява, страната бележи почти постоянен икономически растеж и отчита значително подобрение в показателите за сближаване с големите европейски икономики. Фундаменталните котви на българската икономика в този период са валутният борд и стабилните пари, разумните държавни финанси и ниският публичен дълг, ниските преки данъци върху труда и печалбите, както и отвореният достъп до единния пазар на ЕС.
Всички тези фактори позволяват на страната да премине успешно през поне три периода на икономически спад, валидни за цяла Европа, както и да регистрира дългосрочен растеж въпреки липсата на напредък по отношение на върховенството на правото.
Изследванията на икономическата свобода показват, че най-свободните държави са поне седем пъти по-богати от най-несвободните и почти два пъти по-богати от държавите във втория квартил на класацията. Доходите на най-бедните 10% от обществото са значително по-високи в групата на най-свободните държави, което показва, че свободата води както до просперитет, така и до повече възможности за всички групи в обществото и свиване на неравенствата.
Продължителността на живота също е значително по-висока в най-свободните страни, като достига над 80 години при едва 65 години очаквана продължителност на живота в най-несвободните страни.
Разширяването на икономическата свобода в България в последните 25 г. води след себе си период на почти непрекъснат икономически растеж и повишение на доходите. В периода 2016-2019 г. България за пръв път попада в групата на най-свободните икономики в света (топ 40), което е следствие от добрите показатели по отношение стабилността на парите, свободата на международната търговия и размера на правителството.
След настъпването на пандемията обаче се наблюдава стагнация на икономическата свобода в България, а и в региона на Централна и Източна Европа, която е предизвикана от нарастването на държавните разходи и размера на правителството, в някои случаи от увеличената регулаторна тежест и липсата на достатъчен напредък в областта на върховенството на закона.
В последния доклад за икономическата свобода България има резултат от 7,46 и е на 43-та позиция в света, като изпада от групата на най-свободните. Най-висок резултат се отчита по отношение на стабилните пари и свободата на международната търговия, като България е в топ 30 на света в тези категории. Най-нисък резултат страната традиционно получава по отношение на върховенството на правото, като това е основната пречка пред устойчивото присъствие на България в групата на най-свободните икономики в света.
Отчитайки високата инфлация през 2022 и 2023 г., България най-вероятно ще получи по-нисък резултат за стабилността на парите в следващи издания на индекса и ще загуби позиции в световната класация.
В края на 2024 г. предстоят поредни парламентарни избори. Това са седми избори в периода 2021-2024 г., като в страната не може да се формира стабилно мнозинство в парламента и, съответно, правителство, което да провежда дългосрочна политика. Видима е нуждата от формиране на някакъв път напред, както в политически план, така и по отношение на икономиката и върховенството на правото. Прегледът на показателите за икономическата свобода в България дава добър ориентир за приоритетите и политиките, които могат да подкрепят растежа.
Необходим е ясен ангажимент за поддържане на макроикономическа стабилност и добра бизнес среда. Това включва ограничаване на макроикономическите дисбаланси и политики в подкрепа на конкурентоспособността. Сред основните външнополитически котви са поддържането на ниска инфлация и приемането на еврото, както и пълноправното членство в Шенгенското пространство.
Ключово е провеждането на разумна бюджетна политика, спазването на фискалните правила, както и поддържането на ниски преки данъци. На преден план следва да се изведе и политиката за намаляване на регулаторната тежест и ограничаване на непотизма, кронизма и дискриминацията в работата на публичната администрация.
След решението на Конституционния съд и отпадането на възможността за "шокова терапия" на съдебната власт, борбата за върховенството на правото в България ще трябва да се фокусира върху нормативната рамка и оперативното администриране на съдебната власт, в т.ч. управлението на бюджета, съдебната карта и правилата за атестация и командироване, ефективния граждански контрол и гарантирането на честна процедура за избор на нов главен прокурор. Ключови са и ефективната политика за борба с корупцията и полагането на постоянни усилия за защита на независимостта и осветяване на неправомерното влияние в съдебната власт.
Автор: Институт за пазарна икономика
