Докато на национално ниво пазарът на труда остава без значителни промени, в общините текат различни процеси. Новопубликуваните данни за регистрираната в бюрата по труда безработицата през 2023 г. сочат запазване на много големите разлики между силните регионални икономики и по-слабо развитите части на страната, както и влошаване на състоянието на трудовия пазар в определени компактни групи общини, особено в Югозапада и Североизтока.
Пазар на труда на София остава с най-ниска безработица от 1,6%, а на второ място се нарежда водещата община от индустриалната периферията на столицата - Божурище, с 1,7%. С много нисък коефициент са и Варна (2,2%) и съседната община Белослав (1,8%), Копривщица (2,4%) както и логистичния център Елин Пелин и областният център Бургас (по 2,5%).
Остават обаче видими клъстери с много висока безработица - Северозападът, повечето дунавски общини, много от малките общини в Родопите, Сливенско, Разградско. Пограничните райони като цяло срещат по-сериозни предизвикателства на пазара на труда и това личи ясно при нивата на безработицата.
Същевременно 61 общини остават с под 5% дял на безработните, като повечето са големи градове, силно свързаните с тях периферни общини или успешни регионални индустриални центрове.
Спрямо 2022 г. на национално ниво се наблюдава леко повишение на безработицата, като коефициентът достига 5,3% от населението на 15-65 години спрямо 5,2% от година по-рано. На общинско ниво обаче динамиката е много разнопосочна, като в 86 общини се наблюдава спад на безработицата на годишна база, но в други 179 има задържане или ръст.
Тенденциите през 2023 г. са ясно клъстерирани, като в няколко региона - около Враца, Стара Загора, Велико Търново, Средногорието, Ямболско и на юг от София се наблюдават групи общини, в които безработицата постепенно намалява. Същевременно се оформят няколко региона - най-видимо край Благоевград, Шумен и Разград, в които условията на пазара на труда се влошават.
В повечето части на страната, в това число в големите центрове около София, Пловдив, Варна и Бургас, няма съществена промяна от гледна точка на безработицата, но в тях поначало делът на активно търсещите работа е много нисък.
Тенденциите при безработицата през изминалата година за пореден път подчертават, че България няма един хомогенен пазар на труда, а фрагментиран на поне няколко разнородни части, всяка със своите специфики и проблеми. От едната страна са силните икономически центрове и тяхната периферия, където безработицата е много ниска, а подготвените кадри все повече не достигат. От друга страна обаче са по-слабо развитите отдалечени райони, където възстановяването изглежда още не е дошло. В тях липсват инвестиции, образованието и уменията на свободните работници са ниски, а демографската динамика - подчертано негативна.
Това ясно разделение означава, че едно бъдещо управление, което иска да решава тези проблеми, ще бъде принудено да търси специфични пригодени решения, а не единен и всеобхватен подход.
Автор: Адриан Николов, Институт за пазарна икономика
