Близо 78% от българите смятат, че опазването на природата е ключово за устойчивото развитие. Същевременно само 48% виждат устойчивото развитие като приоритет за икономически растеж.
Това показват данните от национално представително проучване, проведено от ESG Lab към Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" - "Барометър Устойчиви потребители" 2025, представено днес в Стопанския факултет. На събитието присъстваха учени, представители на бизнеса в страната и студенти.
Изследователскиян екип на "Барометър Устойчиви потребители" 2025 е доц. д-р Марина Стефанова, д-р Илия Атанасов, д-р Стоян Михайлов, д-р Пламен Димитров, Боян Захариев.
Изследването ясно демонстрира, че съществува значителна пропаст между разбирането на хората за устойчивостта и реалните им действия. Макар мнозинството да осъзнава важността на екологичните и социални въпроси, превръщането на това знание в последователни практики остава предизвикателство.
В сферата на гражданската активност данните са още по-красноречиви. Общо 90% от българите вярват, че правителството трябва да предприеме сериозни мерки за опазване на околната среда, 88% подчертават значението на демократичните права, но само 42% смятат, че настоящите държавни действия са ефективни.
Интересен акцент са всекидневните практики на хората. Общо 78% редовно използват многократни торбички при пазаруване, а 75% се стремят да пестят електроенергия. Само 38% обаче активно участват в екологични протести или инициативи.
"Барометърът е уникален за България и благодарение на международно съпоставимата методология ни дава възможност да видим къде се намираме спрямо други държави - научна основа, върху която могат да се изграждат политики и бизнес стратегии", коментира доц. д-р Марина Стефанова, ръководител на изследването.
Тя допълни, че се планира проучването да се провежда всяка година, за да се проследи развитието на потребителските нагласи във времето.
Според социолога д-р Стоян Михайлов изследването е важно, защото осигурява консистентни и статистически обосновани данни, които отразяват националната картина чрез стратифицирана извадка и претегляне по пол, възраст, регион и тип населено място. По неговите думи значителна изненада са високите нива на позитивни нагласи по ключови теми, наблюдавани устойчиво сред различни социални групи.
Ключово при анализа на резултатите, според психолога д-р Пламен Димитров, е, че много често устойчивите практики са възприети не толкова заради осъзнаването им като такива или дори не и от икономическа гледна точка, а по-скоро като част от вече изградени навици и начин на живот.
Кремена Георгиева, мениджър "Корпоративни комуникации и социална отговорност" на Кауфланд България, коментира, че веригата инвестира изключително много в превръщането на всичките си обекти в устойчиви, но набляга много повече на устойчивата верига на доставки и работи активно с български производители.
Васил Харизанов, мениджър "Устойчивост" на "София Мед", представи предизвикателствата пред металургичната индустрия - на първо място нестабилната цена на медта на световните пазари, което прави често рециклирането на материала нерентабилно. Сериозно предизвикателство се оказва и наземното събиране на материал за рециклиране, както намирането на чисти медни отпадъци без примеси. Компанията инвестира в модерни технологии, така че да използва четири пъти по-малко от енергията необходима за първично производство, за да рециклира медна скрап.
Финансовият сектор също представи своята перспектива относно енергийния преход. Биляна Младенова-Милева, мениджър "ESG стратегия" на "УниКредит Булбанк", посочи, че банката вече е финансирала една трета от зелените енергийни фотоволтаични проекти в страната и в момента проучва нови възможностите за колаборации в сектора на батериите. Според Милева компаниите трябва да обмислят основно два вида риск - физически (как да се предпазим от бедствия и аварии) и трансакционен (възможност да отпаднеш от пазара, ако не трансформираш бизнеса си според съвременните изисквания).
В рамките на събитието беше представен и проектът ЕthiCitizen - иновативна игровизирана платформа, разработена от учениците Йоан Георгиев и Никола Димитров от НПМГ, с подкрепата на учени от Стопанския факултет. Платформата цели да помогне на хората да изградят устойчиви навици по лесен и достъпен начин. Само за година младежите са успели да привлекат над 1800 потребители от 13 държави на 4 континента и имат успешни проекти с бизнеса и образователни институции в България.
Проучването е реализирано с подкрепата на: Асоциацията на специалистите по устойчивост; "Кауфланд България"; "София Мед"; "Фикосота" и "Уникредит Булбанк".
Как устойчивостта поражда възможности за бизнеса? Как бизнесът решава локални и глобални проблеми чрез въздействието си върху местната среда? Как се привличат публични и частни инвестиции в сферата на устойчивостта? Отговорите на тези и други въпроси ще дадат опитни експерти в сферата на корпоративната социална отговорност на конференцията "Корпоративна социална отговорност: Устойчиво развитие на регионите". Събитието се организира от сп. Enterprise съвместно с CSR Advice Box и ще се състои на 28 май. Вижте повече за конференцията тук!
