Глобалното затопляне е издигнато в челото на политическите дебати. То вече е във фокуса и на стартиращите компании.
За разлика от някои световни лидери, които са скептици по отношение изменението на климата, европейските лидери възприемат друг подход, пише онлайн изданието entrepreneur.com. Въпреки това през последните месеци ЕС се сблъска с предизвикателството да балансира как различните страни дават приоритет на действията по изменението на климата.
Европейската зелена сделка
Политическите насоки на новия председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ясно очертаха европейския зелен договор. Сделката предлага климатичен неутралитет до 2050 г., което означава намаляване на емисиите от 50 до 55 процента в цяла Европа до 2030 г.
Зелената сделка включва също така данък върху въглеродните граници, преглед на енергийния данък и схемата за търговия с емисии и фонд за подпомагане на регионите, най-засегнати от новите промени.
Как ще бъде платена Европейската зелена сделка? ЕС се надява на преразглеждане на индустриалната политика и създаване на инвестиционен план за устойчива Европа.
Може би не е изненадващо, че има членове на ЕС, които отхвърлиха плановете и изразиха съмненията си относно амбициозния (финансов) ангажимент за справяне с изменението на климата. Всъщност през юни 2019 г. Полша, Унгария и Чехия отхвърлиха Зелената сделка.
Поляризирани настроения в целия ЕС
Най-общо казано, Централна и Източна Европа е склонна да приоритизира заетостта и растежа на промишлеността пред климатичните действия. Гражданите на страните от региона като че ли споделят това мнение.
Анкета на Евробарометър, проведена през април 2019 г., документира как гражданите в Централна и Източна Европа не смятат изменението на климата за належащ проблем, както северозападните страни от ЕС. Например 50 процента от шведите смятат изменението на климата за най-сериозния проблем, пред който е изправен светът, докато само 10 процента от българите са съгласни.
Интересното е, че над половината от участниците в проучването вярват, че националните правителства (55 процента) или бизнеса и индустрията (51 процента) са отговорни за борбата с изменението на климата. Освен това 49% от анкетираните се позовават на задължението на Европейския съюз в отговорите си.
Източноевропейски стартъпи, занимаващи се с климатичните промени.
От друга страна, появяват се редица стартиращи компании в Централна и Източна Европа с надеждата да се борят с екологичните проблеми. „Стартъпите са по-визионерски в Западна Европа, но по-прагматични в Източна Европа“, коментира Аспарух Коев, съосновател и главен изпълнителен директор на българския стартъп Transmetics, пред изданието.
Transmetrics предоставя решения за данни на карго компаниите, за да подобри начина, по който използват капацитета си и по този начин да намали въздействието им върху околната среда.
Разделението между Изтока и Запада в Европа по въпросите на климата се корени в това дали гражданите вярват, че ефектите могат да бъдат контролирани или предотвратени.
Докато проучването на Евробарометър подчертава несъответствията между подходите на Западна и Източна Европа към изменението на климата, тези стартъпи предполагат, че въпросът е много притеснителен за новия бизнес.
Друг български стартъп – Nasekomo, произвежда алтернативен източник на протеини за животни чрез хранителни отпадъци и ларви. В Белград, Сърбия, Agremo управлява и наблюдава посевите на фермерите чрез оператори на безпилотни летателни апарати. В Словения SunContract използва технологията блокчейн, за да купува и продава електричество за по-ефективно и прозрачно доставяне на енергия. Също така myWater прилага градски системи за нанофилтрация за лесен достъп до чиста, устойчива питейна вода.
Обединен фронт
Да обобщим, че европейците от Централна и Източна Европа не се интересуват от изменението на климата би било погрешно на фона и на нарастващия брой стартиращи компании, фокусирани върху околната среда.
Изглежда, че стартиращите компании са много по-заинтересовани от борбата с изменението на климата, отколкото правителствата. Амбициозният европейски зелен договор, прокаран от фон дер Лайен, може да се сблъска с пречки в официалната политическа обстановка. Поне що се отнася до новия бизнес обаче, истинското желание на Изтока и Запада да се борят с изменението на климата става все по-очевидно.
