България вече е на дъното на класацията по скорост на интернета, съобщава Европейската асоциация за конкурентни телекомуникации ecta.
От 2014 г. досега българският сектор на телекомуникациите е изгубил конкурентните си предимства и това ощетява както развитието на икономиката ни, така и обикновения потребител, според конференцията ecta Country Focus: Bulgaria.
„След окрупняването на пазара и поглъщането на малките и средни доставчици от мобилните оператори конкуренцията значително намаля. А резултатът е, че към момента страната ни заема вече незавидното 50-о място в световната класация на Ookla за средна скорост на интернет. България е на последните места и в Европа. Според индекса на Европейската комисия за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) през 2018 година ние сме на 3-то място отзад напред, а през 2020 заставаме твърдо на последно място“, коментира Невен Дилков, зам.-председателят на Управителния съвет на ecta.
От сравнението на цените и покупателната способност става ясно, че България e сред страните с малко по-евтин фиксиран интернет в сравнение със средното за ЕС. Цените на мобилната услуга у нас са на европейски нива. Още по-интересно е, че в отчета на ITU „The State of the Broadband“ за 2018 г. България и Черна гора са единствените 2 от развитите държави в света, където цената на мобилния интернет е повече от 2% от БВП на глава от населението.
Затова участниците в конференцията призоваха при предстоящите промени в законодателството да бъде взета гледната точка не само на трите мобилни оператора (с общ пазарен дял при фиксирания интернет над 70%), а и на потребителите и на малкия и средния бизнес. Тази теза застъпиха Богомил Николов от „Активни потребители“ и Петър Ризов, председател на Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО).
Анализите на телеком пазара показват, че през последните години забележителен ръст се отчита при пакетните услуги. Най-предпочитани са тези с включена мобилна услуга и те формират 90,7% от общия брой абонати, използващи пакети. Към момента мобилните оператори са единствените, които могат да предложат на клиентите си такъв пакет.
Едновременно с това официалните отчети на мобилните оператори показват, че при някои от тях средният приход на абонат за последните 3 години се е покачил с 22.8%, a броят на абонатите - с повече от 6%. И всичко това е на фона на устойчиво годишно понижаване на общите приходи на телеком пазара в България.
Премахването на пречките пред ефективната конкуренция е единственото решение за устойчивото развитие на целия сектор. Като съществена такава беше определена липсата на възможност за работа на виртуални мобилни оператори (MVNO) в България.
Конкуренцията у нас в сегмента на мобилния интернет коренно се различава от тази в сегмента на фиксирания достъп. При над 600 активни доставчика на фиксиран интернет в България, има само 3 мобилни оператора със значимо пазарно присъствие.
В рамките на дискусията беше споделено, че в България от години се правят опити за създаването на виртуални мобилни оператори. Съществуващите мобилни оператори обаче, по една или друга причина, не са съгласни да споделят мобилна мрежа с други участници. Поне две фирми са водили максимално настойчиви преговори, включително с медиация от страна на КРС, но те са завършили с провал.
Споделянето на мрежови ресурси е предвидено в Европейския Кодекс за електронни съобщения, който предстои да се синхронизира в България.
