Въпреки че българските банки поглеждат към технологиите за мобилни разплащания, все още в страната ни няма ясно изразен лидер или доминираща платформа. Освен това всички фактори за въвеждане на мобилните разплащания са налице, но все още няма отличаваща се платформа или услуга, което поставя местните банките в риск от навлизане на глобалните технологични гиганти или иновативни стартъпи.
Според резултати от скорошно проучване сред българските банкови мениджъри една трета от тях смятат, че сегашните им организации не биха устояли на конкуренцията на гиганти като Google, Facebook или Amazon.
Тези и други критични фактори за развитието на банкирането и потребителите на финансови услуги в България бяха обсъдени на дискусия в София днес с участието на представители на българските банки, финтек специалисти, представители на технологични компании и банкери.
Според Даниел Дьодерлайн, CEO и основател на Auka, европейска финтек компания, в същността си нуждите на хората са учудващо близки – те биха искали да плащат или да им бъде заплатено с лекота.
"Хората биха искали да не губят време и да имат по-голям контрол над своите и на семейството си финанси. Бизнес организациите желаят да продават повече и да плащат по-малки такси. Инфраструктурата за следващото поколение платежни услуги се развива експоненциално наред с навлизането на интернет достъп и мобилни технологии. Похвално е, че в България централната банка и Асоциация на банките проучват варианти за хармонизиране на предлаганите услуги сред банковия сектор. Но все още в България няма изявен лидер и всяка банка или телеком може да са следващите победители, ако реагират бързо с правилната технология и план за навлизане на пазара", допълва той.
От Банка ДСК смятат, че критичният фактор е инфраструктурата. Традиционно, тя е изградена и контролирана от картовите компании и малкият и среден бизнес все още не е склонен да поеме разходите за нея.
Потребители в България са достатъчно отворени към новите технологии и мобилните разплащания, но новите технологии трябва да бъдат приети и от търговците. Другият съществен въпрос за решаване е все още голямата част от кешовата икономика в България. Дори един търговец като собственик на кафене да приема дигитални плащания, той пак трябва да се разплаща с доставчиците си в брой.
От Търговска банка Д допълват, че банките винаги са следвалите лидерите.
Даниел Дьодерлайн казва още, че кешовата икономика носи големи загуби за хората, бизнеса и обществото като цяло. Парите в кеш могат да бъдат загубени, откраднати, допринасят за сива икономика и криминална дейност. Докато с дигиталните разплащания имате по-висока сигурност и контрол за финансите си в погледнато на макро ниво, дигиталните финанси биха довели до по-ниски данъци като резултат от по-ниските нива на сива икономика. Затова и цялото общество има изключителна полза от въвеждането на дигиталната икономика и в частност, дигитално банкиране и мобилни разплащания.
Според резултатите от проучване половината от българските банкови специалисти смятат, че банкирането ще премине през фундаментална промяна през следващите пет години. Много от тях вярват, че технологичните гиганти все повече ще приемат роля на банки, като 36% от банковите специалисти планират да изграждат способности в дигиталното банкиране през следващата година.
Според проучването българските банкери дефинират технологиите за мобилни разплащания като всичко, което обхваща използване на мобилни устройства за разплащане или използване на дигитални портфейли, независимо от устройството.
