Бизнесът в България е в безпрецедентна криза месец след като коронавирусът Covid-19 удари страната. Пандемията продължава да върлува, разбивайки очакванията за бързо възстановяване на икономическите мощности, посочва се в доклад на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН.
Компаниите продължават опитите си да се адаптират към обстановката и вече се изправят на крака, посочва се в документа.
Предприятията в първичния сектор са сред най-големите производители и работодатели у нас. Тъй като от тяхната стабилност зависи икономиката и сигурността на страната, от първостепенно значение в епидемиологичната обстановка бе да не бъде прекъсван техният работен режим.
Членовете на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“, „Асарел-Медет“ и „Овергаз“ са въвели физическото дистанциране без да бъдат повлияни производственият процес и доставките.
Компаниите от банковия сектор оптимизираха още повече дигиталните си услуги, така че да се улесни достъпността от вкъщи: Пощенска банка въведе BANK@HOME, а ОББ разшири портфолиото си от дигитални услуги с мобилното банкиране ОББ Мобайл.
За софтуерните компании работата от дистанция е сравнително позната, но дистанционната организация на работния процес, която се налага в момента, е предизвикателство за повечето работодатели. В подкрепа на бизнеса в България ТехноЛогика създаде специален пакет на облачно решение за управление на човешките ресурси HeRMeS eXpress STAYHOME.
Отговорните компании са добър пример за мобилизиране на ресурси при настъпването на извънредното положение. Докато то продължава да е в сила, предприятията не се ограничават до задължителните превантивни мерки като дезинфекция на пространствата и избягване струпването на хора чрез ротационен и дистанционен режим на работа. Броени седмици по-късно на втори план излизат допълнителните действия, предприети с цел да се укрепи жизненоважната верига на доставки. Редовни разплащания и изпълнение на задълженията към служителите, държавните органи и към доставчиците са гарантирани от компаниите, с което се затвърждават техните стабилни позиции, солидарност и цялостно коректно присъствие в средата по време на кризата.
В разгара на COVID-19 комуникациите се консолидираха като неизбежен инструмент за активизиране на общността и същевременно овладяване и смекчаване на кризисната ситуация. Изпращането на навременни, целесъобразни съобщения, които изразяват ясни послания са съществени – по този начин компаниите вдъхват доверие и спокойствие сред клиенти и служители и си дават време за обмислени, последователни действия.
Макар и не толкова видимо отвън, всички компании залагат на силата на вътрешните комуникации. Например, разпространяват се извънредни информационни бюлетини за борбата с пандемията, работи и денонощна телефонна линия за сигнали и предложения на работещите.
Грижата за безопасността и здравето на служителите е сред първостепенните ангажименти на компаниите. Оценка на риска, инструктажи, предпазни средства, дезинфекции, ограничаване на контакти и струпвания, медицинско осигуряване и грижи, доставка на храна са сред най-разпространените мерки. В някои компании е осигурена възможност за тестване на служителите за COVID-19 за сметка на работодателя.
Изключителен е примерът на Група Solvay: тези дни стана ясно, че тя създава фонд за предоставяне на допълнителна подкрепа, както финансова, така и нефинансова, за всеки служител, който може да изпита трудности поради въздействието на пандемията. Основният капитал на фонда ще се набира от лични доброволни вноски от заплатите на изпълнителния директор, на изпълнителния комитет на Групата и от разширения висш лидерски екип, които единодушно са взели решението да се откажат от 15% от годишните си заплати до края на годината.
Отличен пример за грижа за възрастните колеги са действията на Доброволен пенсионен фонд „Доверие„: те изпратиха на всички свои 793-ма пенсиони служители хранителни продукти, което ще даде възможност на хората от най-уязвимата група в обществото да останат у дома по-дълго време, без да се налага да излизат да купуват хранa. На служителите си над 60-годишна възраст фондът предоставя 10 дни допълнителен платен отпуск за сметка на компанията.
С обявяването на карантината компаниите трябваше да реорганизират процесите си и да намерят възможно най-бързо оптимални решения за бизнеса си. В първоначалната суматоха се повиши рискът най-уязвимите и изолирани групи в обществото, които разчитат на корпоративна подкрепа, да останат пренебрегнати. Социално слабите, децата в социалните домове, възрастните самотни хора, хората в неравностойно положение – които по принцип са в периферията на обществото, продължават да изпитват остра нужда. Важно е в извънредни моменти като настоящия те да не бъдат изоставяни и за тази цел някои от представителите на българския бизнес се откроиха със своите жестове на солидарност.
Българската мрежа застана зад Българска хранителна банка, като призова компании и граждани да предоставят помощ чрез маски, дезифектанти, гориво, опаковъчни материали, финансови дарения и дарения на хранителни продукти от оператори на храна. Откроиха се дарението на „Захарни заводи“ от 200 000 билкови пастили, които ще бъдат раздадени на нуждаещи се домакинства в страната като част от пакети с хранителни продукти, и финансовото дарение на Kaufland България за подпомагане дейността на БХБ.
Някои компании създадоха маркетингови win-win кампании в полза на борбата с COVID-19 и засегнати групи. Пример за това е съвместната кампания за даряване на средства за всяко безконтактно и онлайн плащане на „ОББ“ и Mastercard и инициативата за отказ от хартиена фактура на „Овергаз“ , с която компанията се ангажира да дарява по 1 лв. за всеки неин клиент, преминал към получаване на фактура по електронен път.
Организацията констатира и че голяма част от КСО политиките към момента са насочени към дарителството. Според обзор на Български дарителски форум над 5 млн. лв са дарени в борбата с пандемията (данни към 23 март 2020 г.). 94% от даренията са за закупуване на апаратура, консумативи и предпазни средства за персонала на болниците в София и страната, а 6% са за образователни нужди, социален патронаж и за храна на деца от уязвими групи. Най-голям дял сред източниците на дарения се пада на компаниите (52%).
