Безработица 9% и икономически спад 7.8% през 2020 г. заради по-слабо потребление на домакинствата и понижение на инвестициите и нетния износ вследствие на ограничителните мерки от разпространението на COVID-19. Това показва последната макроикономическа прогноза на Уникредит Булбанк.
Добрата новина е, че страната е с нисък дълг, стабилна фискална политика и относително малък дял на туризма, което означава, че перспективите за бързо и силно възстановяване са положителни. Очакванията са през 2021 г. БВП да порасне със 7%. "От голямо значение е, че влизането в ERM II и Банковия съюз ще спомогне да се стабилизират очакванията на по-благоприятни нива и ще държи ниски разходите за финансиране", посочва главният икономист на банката Кристофор Павлов, цитиран от capital.bg.
Сметките показват, че българската икономика може да достигне предкризисните си нива през първата половина на 2022 г., "или около година и половина след като спадът е приключил". За сравнение - рецесията от 2009 г. беше последвана от над четиригодишен период на възстановяване за България.
Тримесечие в парализа
Двуцифрен спад на реалния брутен вътрешен продукт през второто тримесечие на годината очаква икономическият екип на "Уникредит". Много сектори в икономиката са частично парализирани. Сред тях са, разбира се, хотели, ресторанти, култура и развлечения, но и други браншове, базирани на човешки контакт. Сътресения са видими и в транспорта, и в експортно ориентираните сектори заради трудностите във веригите за доставки, спада на търсенето и поръчките от партньори в чужбина. "Уникредит" залага на 1.7% спад на БВП на тримесечна база през периода януари - март и 16% понижение през април - юни, като през второто тримесечие положителен принос, изглежда, ще дойде единствено от правителствените разходи.
От прогнозата на "Уникредит" става ясно, че банката очаква известно разхлабване на ограничителните мерки и силен ръст на БВП през второто полугодие. Но, макар и намалени, мерките ще се запазят под някаква форма до разработването на ваксина или придобиването на колективен имунитет. "Това са лоши новини за икономиката, тъй като много компании и домакинства ще възприемат изчаквателен подход към инвестициите, докато в същото време потреблението на стоки, особено тези, които не са от първа необходимост, ще остане потиснато за по-продължителен период от време", посочва Кристофор Павлов. Съдейки по прогнозата, потреблението на домакинствата ще започне да се възстановява чак през последните месеци на тази година.
Един от големите рискове пред икономиката обаче е колко време фирмите могат да издържат в подобни условия. Увеличение на фирмените фалити и ускорена загуба на работни места може да има дестабилизиращ ефект за икономиката.
Плюсовете на България
Възможно е българската икономика да мине доста по-леко през следващите месеци от други европейски държави, отбелязват от "Уникредит". Причината е, че страната влиза в кризата с добри параметри - държавният дълг е третият най-нисък в Европа към третото тримесечие на 2019 г. след Естония и Люксембург, а делът на туризма, който е един от най-силно засегнатите сектори, е относително малък спрямо общо генерираната брутна добавена стойност в икономиката (около 4% по сметки на Unicredit Research).
Българският бюджет пък няколко години поред приключи на касов излишък. Това в комбинация с ниския дълг означава, че държавата е способна да компенсира по-голяма част от загубите на доходи спрямо други европейски държави и да помогне на процеса на възстановяване. За сравнение - средното ниво на дълга в еврозоната е около 80%, докато в България е малко над 20% от местния БВП.
Един от най-големите плюсове за България обаче може да е влизането на страната във валутно-курсовия механизъм ERM II и Банковия съюз, което от "Уникредит" очакват да се случи в края на април. Това ще улесни фирмите да рефинансират задълженията си, а на публичния сектор ще помогне да удържи ниско нивото на доходност по емитирания дълг, посочва Павлов.
