Общо 63% от банковите мениджъри у нас очакват слабо подобрение на българската икономика в следващите 12 месеца, а 86% от тях очакват подобрение на финансовото представяне на управляваната от тях банка.
Това показват резултатите от традиционния Барометър на банките в България на консултантската компания EY Bulgaria – проучване, което проследява доверието на висшия банков мениджмънт към икономиката, банките и банковата система.
“Независимо от многото нови предизвикателства през 2018 г., банкерите имат положителни очаквания за развитието на икономиката в България и на банковия сектор в частност,” коментира Милка Начева, съдружник в EY Bulgaria.
Въпреки положителните очаквания на банкерите като цяло за отраслите на икономиката в България, няколко сектора се открояват като най-вероятни да покажат силно подобрение през следващите месеци. Строителството и технологиите за втора поредна година са сред най-перспективните сектори в България, като строителството има доверието на 88% от банките, а технологиите на 84%. Според 76% от банките секторите търговия и производство ще са също сред най-перспективните за развитие през 2018 г.
Банковите мениджъри не очакват големи промени в политиките за отпускане на кредити в краткосрочен план. Все пак голяма част от мениджърите прогнозират по-либерални условия за кредитиране на малкия и среден бизнес в България (57%), както и за секторите енергетика и минодобив (57%) и ИТ (43%).
През последните две години строителството възстанови позициите си като перспективен сектор. Не е изненада, че 71% от банковите мениджъри очакват да няма промяна в условията за кредитиране в строителния сектор. Според 71% от участвалите в запитването няма да има промяна и в кредитирането на здравния сектор.
71% от анкетираните смятат, че нарастването на кредитирането отразява устойчивия растеж на българската икономика, докато останалите 29% считат, че развитието на кредитирането се дължи на цикличност. 86% от банкерите предвиждат намаляване на лошите кредити през следващите 12 месеца. Сред участниците няма очаквания за увеличение на лошите кредити.
През следващите 12 месеца 58% от банкерите очакват предимно малки по обем консолидации, а 28% очакват средни или големи по обем консолидации на банките в България.
Банкерите са единодушни (100%), че големите и по-значителни по обем консолидации на банки ще се случват през следващите три години.
Всички участници в проучването (100%) планират вътрешно реструктуриране и оптимизиране на процесите на банките през 2018 г. В подкрепа на твърдението, че консолидацията на банките се случва бавно и постепенно, са плановете на банките за придобивания на портфейли и дружества (29%), продажба на активи (29%) и сключване на партньорства и съвместни дружества, според други 29%.
100% от участниците в Барометъра на банките посочват оптимизирането на процесите като един от най-важните приоритети за тяхната банка през 2018 г. Също така, инвестицията в технологии за подобряване обслужването на клиенти е приоритет за 100% от анкетираните. 86% считат кибер сигурността за приоритетна, а 72% от анкетираните избират капитал, ликвидност и ливъридж. Основен приоритет за 57% от банките е и репутационния риск и актуалните промени от регулаторно естество.
2018 г. носи със себе си цяла вълна от нови регулации и изисквания за банките и изцяло за финансовия сектор – изисквания за отчетност, регулации на платежните услуги и борбата с прането на пари. Пазарът на банкови услуги ще бъде силно повлиян от Директива 2 за платежните услуги. 83% от банковите мениджъри очакват и увеличение на разходите за кибер сигурност в следствие влизането в сила на Новия регламент за защита на личните данни. Транспонирането на Директивата за борбата с изпирането на пари няма да има съществен ефект върху дейността на банките, според 100% от анкетираните.
Въвеждането на новия стандарт очаквано оказва ефект върху акумулираните обезценки за лоши кредити. 5% увеличение в натрупаните обезценки се очаква от 71% от анкетираните, а 29% от банкерите очакват 10%-15% увеличение. 43% смятат, че новият стандарт няма да се отрази съществено на капиталовата адекватност на управляваната от тях банка. Според 86% от анкетираните, промените в договорните отношения на съществуващите кредитни продукти ще бъдат несъществени.
