Като мениджъри, или дори само като добри служители и специалисти във вашата организация, задължително сте били на поне един курс по лидерски умения. Приемете моите извинения. Няма друга тема, по която да са изписани повече глупости и, още по-лошо, да са направени толкова много поразии, както за организациите, така и за отделните хора, работещи в тях. Ако сте нови мениджъри, поне един висш шеф вече ви е промил мозъка в посока на това, че сега трябва да бъдете лидери. Най-вероятно вие убедено сте кимали и сте си мислили: „Кой аз ли бе? Ти знаеш ли какъв лидер става от  мене? Баш лидер!” Ако нещо трябва да се скрие или завоалира, то често се представя зад „феномена” лидерство.

Авторът на тези редове си е правил експерименти в програми за отворени обучения да изписва закачки от типа: „Защо уволняват мениджъри, а не уволняват лидери?” и това автоматично води до повишаване на интереса и записванията. Вероятно и на вас поне един гуру ви е казвал разликите между мениджъра и лидера, или пък в групова дискусия сами сте изписвали тези разлики и после гордо сте ги окачвали на стената. Правилно – срамът пред много хора е пречистващ. Ето ви част от най-интересните, любопитни и оригинални твърдения за разликата между мениджъра и лидера. В тях има много практическа истина, скрита зад философски формулировки. Позволил съм си да поставя в скоби кратки цитати, толкова популярни, че за повечето има война за авторството. Помислете и върху тях:

• Мениджърът приема реалността, лидерът променя реалността. („Реалността е илюзия, породена от липсата на алкохол.”)
• Мениджърът е фокусиран върху структурата и системата, лидерът е фокусиран върху хората. („Има три вида хора — част от проблема, част от пейзажа и част от решението.”)
• Мениджърът разчита на контрола, лидерът разчита на доверието. („Проверката е висша форма на доверие.”)
• Мениджърът постига цели, лидерът създава визия. („Човек, който има само визия е идиот.”
• Мениджмънтът за лидерството е като счетоводството за бизнеса. („Гил работи за мен като счетоводител, което значи, че понякога се налага да убива хора.”)
• Лидерството допълва мениджмънта. Но не може да го замести. („Едно протягане е половин полов акт. Но две протягания не правят цял.”
• Мениджмънтът е работа, лидерството е роля. („Животът е сцена и всички ние сме актьори.”)
• Мениджмънтът е познание – той може да се научи. Лидерството е талант – той може да се развие. („За да развиеш нещо в един човек, трябва първо нещо да е било завито.”)
• Лидерът е човек, когото другите следват. Понякога само от любопитство. („Любопитството погуби котката.”)
• Вместо обобщение: Всеки човек, през живота си има известни успехи и провали като лидер. Мениджърът има повече провали. („Един бит струва колкото десет небити.”

Но да се върнем в реалността. Щом е станало дума за лидерство, не може някой да не е споменал и думичката „харизма”. Това ни води към първото и единствено правило в практическото лидерство.

Правило единствено: Забравете за харизмата!

Питър Дракър разказва, че веднъж му се обадил вицепрезидент по кадрите на много голяма банка и поискал обучение на тема „Как мениджърът да придобие харизма?”. Последвала кратка телефонна лекция, включваща разясняването на много от представените тук идеи. След кратка пауза отсреща се чуло: „Но това по своята същност не е по-различно от изискванията към ефективният мениджър. А ние това си го знаем. Искаме нещо по-различно –искаме лидерство.”

„Точно така!” – бил краткият отговор. Интересно, коя ли е била тази банка? И какво ли работи сега нейният „вицепрезидент по кадрите”?

Историята не познава по-харизматични лидери от „великата тройка” на 20-ти век: Хитлер, Сталин, Мао – деспоти, донесли повече зло и страдание, отколкото човечеството е преживяло за цялата си останала история. Ефективното лидерство не зависи от харизмата. Дуайт Айзенхауер, Джордж Маршал и Хари Труман – всички те са необикновено ефективни лидери, въпреки че харизмата във всеки от тях е била не повече отколкото в една замразена риба. За каква „харизма” може да се говори в разочарования, ожесточен и разбит на пух и прах между двете световни войни Уинстън Чърчил. Главното е, че в крайна сметка той излезе победител. Нещо повече, харизмата погубва лидерите. Тя им пречи да бъдат гъвкави, кара ги да вярват в собствената си непогрешимост, прави ги неспособни за промени. Именно това се е случило със Сталин, Хитлер и Мао. Великият Александър Македонски е извадил късмет, че е умрял млад.

Няма такова нещо като „качества на лидера” или „лидерски черти на характера”. 

Дракър казва: „Мениджърът прави нещата правилно. Лидерът прави правилните неща.” Тази прословута фраза, която мнозина си приписват или просто цитират и тълкуват както им е угодно, може да доведе до объркване в бедната главица на новоназначения мениджър.

В действителност, Дракър изобщо не противопоставя лидера срещу мениджъра. Когато сме в затруднение, казваме че ни е необходим лидер.Когато нещо не върви, казваме че ни е необходим екип.Напоследък и двете думи използваме почти като мантра, като вълшебни, криещи в себе си някаква свръхестествена сила, която ще поправи грешките ни и ще оправи нещата.

„Модните” атрибути, приписвани на ефективните ръководители, имат много малко общо с така наречените „качества на лидера”, а още по-малко с харизмата. В действителност всичко е много по-прозаично, по-малко романтично и до голяма степен – скучно:

Същността на  лидерството е в  ефективността

Сами по себе си лидерските способности не представляват ценност. Умението да водиш и да накараш другите да те следват – това е само средство. Ключовото качество, отличаващо истинския лидер, това е неговата ЦЕЛ. Фундаментът на ефективното лидерство се поставя на етапа, когато се определя мисията на организацията в кратка и ясна форма. Лидерът определя цели и приоритети; той също така определя и поддържа определени стандарти.

Разбира се, понякога на лидерът се налага да прави компромиси. Но ефективните лидери много добре знаят границите на своите възможности и разбират, че не са всесилни. Преди да направят компромис, ефективните лидери определят границите на допустимото и желателното. Първата задача на лидера е да бъде „камертон” – винаги да дава верен тон. Ако лидерът спазва няколко основни стандарти и принципи, давайки по този начин личен пример, той може да разчита на това, че хората с които работи ще бъдат негови верни последователи.

Лидерът приема своята позиция като отговорна мисия, а не като звание, даващо му определени привилегии. Ефективните лидери рядко са „всеопрощаващи”, но когато стане напечено, те поемат отговорността върху себе си и не обвиняват другите за провалите. Чърчил е пример за лидер, умеещ ясно да формулира мисия и цели. Труман е известен с фразата: The buck stops here – Отговорността повече не може да бъде прехвърляна (Аз поемам цялата отговорност).

Именно защото не се бои да поеме отговорност, ефективният лидер се обкръжава с талантливи сътрудници и подчинени. Деспотичните лидери се боят от конкуренцията и редовно организират „чистки”. Ефективният лидер поощрява своите сътрудници и помага за развитието им (включително в кариерата). Носейки отговорност за техните грешки, той истински се гордее и с техните успехи, приема ги като свои.

Лидерът може да е самолюбив и егоцентричен тип, а може и да е скромен и плах. Историята познава истински лидери с почти изявен комплекс за непълноценност (Линкълн, Труман). Но всички те, и самовлюбените и стеснителните, са се обкръжавали с талантливи, независими и уверени в себе си сътрудници.

Ефективният лидер знае, че присъствието на таланти носи риск: способните хора по правило са амбициозни. Но този риск е много по-малък от тава, да бъдат заобиколени от посредственост. За лидерът няма по-голям грях от рухването на неговата организация след оттеглянето му. Затова ефективният лидер се стреми да подготви свои заместници.

 И накрая: ефективният лидер трябва да заслужи доверие.

В противен случай той няма да има последователи, а няма такова животно като лидер без последователи. За да вярват на лидера, изобщо не е необходимо да го обичат или безпрекословно да са съгласни с него. Доверието в лидера се основава на вярата в това, че той действа съобразно своите убеждения. Това е вярата в „старомодни” понятия като честност и почтеност. Действията на лидера и неговите убеждения трябва да съвпадат или поне да не си противоречат. Ефективното лидерство се основава не на изявени умствени способности, а на първо място, на последователност и принципиалност.

Изкушавам се за финал да ви върна пак към прословутата харизма: Седят двама чукчи на брега на Северния ледовит океан и ловят риба. Единият казва: „Притеснява ме нещо Хондурас.” Продължително мълчание. Размисъл. „Ами вземи го почеши – ще ти мине” – съветва го другият. Мисля си, че и с харизмата е като с Хондурас. Ако пък много ви сърби…

*Статията е част от поредицата  „Първите 90 дни на мениджъра”

Автор: ЯВОР ЯНКУЛОВ, ДОКТОР ПО ИКОНОМИКА,  МЕНИДЖЪР ОБУЧЕНИЯ, E­TRAINING.BG