Доходите в България ще достигнат 90% от средното ниво в Европейския съюз до 2042 г., ако се поддържа сегашния си темп на икономически растеж от 3,6 на сто годишно. Преди нас са всички новоприети страни-членки, като за Румъния срокът е 2028 година (виж таблицата), а най-близо до нас е Хърватия (2041).

Това прогнозира Георги Ангелов, старши икономист в Отворено общество, в разработения от него анализ на тема "Кога Източна Европа ще настигне Западна по доходи".

Ангелов уточнява, че границата от 90% е избрана, защото на това ниво различията в доходите са достатъчно ниски и незабележими. Летвата се асоциира с изчезването на социални и демографски проблеми, като например емиграцията към старите членки на съюза, съобщава infostock.

Кога Източна Европа и Западните Балкани ще стигнат ЕС по доходи

Според анализа, разликите в доходите между старите и новите страни членки на ЕС намаляват устойчиво през последните две десетилетия, като дори тежки кризи само забавят тенденцията, но не я обръщат.

Георги Ангелов допуска страната ни да премине 90-процентия праг и по-рано - до 2035 г., за целта са нужни реформи, подкрепа от структурните фондове и интеграция с останалата част от Европа, като тук икономистът посочва Шенген и еврозоната като примери.

Коефициентът на вариация на БВП на човек (по ППС) се е свил почти наполовина от около 45% в края на 90-те години до почти 25% през 2016 г. Разликата в БВП на човек между най-богатата и най-бедната страна в ЕС е спаднала също наполовина от 5.4 пъти през 2000 г. до 2.6 пъти през 2016 г., става ясно още от анализа.

Причината за подобрението е поддържането на висок икономически растеж в новите страни членки. В 19 от последните 22 години новите страни в ЕС изпреварват старите страни по икономически растеж на човек от населението като средногодишно икономическият им растеж е около три пъти по-висок. Новите страни членки вече произвеждат БВП на стойност 1.3 трилиона евро годишно.

"В добрите времена темповете на сближаване на доходите се ускоряват, но дори и в криза тенденцията не се прекъсва, а само се забавя", отбелязва Ангелов.

Например най-бедните страни в региона (България и Румъния) отчитат най-висок икономически растеж през последните години, което помага да се намалят различията в доходите между самите нови страни членки и потвърждава наличието на конвергенция в доходите.

При запазване на настоящите темпове на растеж, за малко повече от две десетилетия всички нови страни членки ще надминат 90% от средния БВП (по ППС) на човек в ЕС. В този период обаче те все още ще имат нужда от европейска подкрепа, вкл. финансова.

Доста по-негативно е положението за Западните Балкани. При настоящите темпове на икономически растеж тези страни ще догонят по доходи средните нива в ЕС едва към края на века или дори в следващия век. Без европейска перспектива Западните Балкани едва ли ще могат скоро да настигнат страните от ЕС, обобщава Георги Ангелов.