Българите са едни от най-нередовните платци в Европа, показват данните от ежегодното проучване на EOS Group за 2014 г. „Навици за плащане в Европа“. Все повече фирми в България нямат средства в брой, като за 52% от българските компании това е водещата причина за просрочване на плащанията по задълженията им.

Нашата страна, заедно с Румъния, се нарежда в дъното на класацията по редовни разплащания – подобни тревожни данни са отчетени на фона на усилията на европейските държави да се справят с финансовата криза и да променят навиците на бизнес и крайните клиенти при извършването на плащания.

Българските компании получават със закъснение средно 25% от издадените фактури, а допълнителни 5% отписват, защото не могат да бъдат събрани. По този показател бизнес клиентите се оказват значително по-нередовни от крайните потребители. Те просрочват 28% от фактурите. Но подобна е тенденцията в Европа като цяло.

В дни средният период на забава в страната е 29 при средно 27 дни за цяла Европа. Данните по сектори показват, че в България най-голям е делът на просрочените и отписани вземания при компаниите в сферата на търговията, следвани от сектора на услугите.

Финансовата дисциплина в западната част на континента е по-добра от тази на изток: 78% от фактурите в Западна Европа се плащат навреме спрямо 72% от тези в Източна Европа.

Най-стриктна е финансовата дисциплина в Германия, където редовните плащания са 83% от всички, докато България е на другия край на класацията по този показател с едва 70% плащания в срок. Забавените фактури са 19% за Западна Европа и 23% за Източна, като съответно 3% и 5% от задълженията се отписват от компаниите като несъбираеми.

В опит да се справят с високата задлъжнялост българските компании дават все по-кратки срокове за плащане на своите клиенти.

Компаниите в страната ни се нареждат на второ място в района след Полша по най-кратки срокове за отложено плащане, като определят средно 38 дни за бизнес клиентите и 24 дни за крайните потребители.

Конкретните резултати за България показват, че компаниите от промишлеността дават най-дълги срокове на отложено плащане на своите клиенти, средно 40 дни, а най-кратки са сроковете при фирмите в областта на търговията, средно 34 дни.

Над половината българските компании се опитват да се справят изцяло с вътрешни ресурси с управлението на вземания и едва 20% наемат колекторски агенции. Най-малко специализирана външна помощ използват компаниите в областта на търговията. Това има своето отражение върху дейността им, като те най-често не успяват да съберат навреме парите си.