Автор: Милен Великов, HR консултант

Опитът на Милен Великов през последните 10 г. обхваща почти всички позиции от HR-а в няколко различни индустрии. Той е автор на 100 + професионални статии и различен тип изследвания с хиляди анкетирани. Най-мащабното му такова е през 2018 г. с над 2580 участника на тема "Професионалните ценности в България", както и "Какво се случва с работещите след 13-ти март 2020 г.?" с 1918 анкетирани.

Милен Великов е още кариерен консултант, ментор, лектор, гост-преподавател и ентусиаст, отдаден на развитието на хората.

Милен Великов притежава 3 магистърски степени - ,,Управление на човешките ресурси"" в УНСС, ,,Организационно поведение и консултиране"" от СУ ,,Св. Климент Охридски"", както и ,,Социална и организационна психология"" в Нов български университет. Бакалавър е по ,,Икономика и организация на труда"" от УНСС. Има завършена степен по Human Resource Management в Chartered Institute of Personnel and Development в UK и е сертифициран кариерен консултант - Global Career Development Facilitator. През 2019 г. се сертифицира като Coach към ERICKSON. В момента работи върху своята докторска дисертация на тема "Динамика и взаимовръзки на пазара на труда в България за периода 1992-2021г. - количествени и качествени изменения".

Всеки от нас има различни начини да прекарва своето свободно време. Целта на всяко хоби е да избягаме от напрегнатото ежедневие и намерим своя емоционален отдушник. По нашия начин, който е уникален. Всяко едно хоби е свързано с моментните ни интереси, среда, визия за себе си или се уповава на предишни емоции, които са му помогнали да оцелее по-дълго.

Няма регулация как, кога или по какъв начин да го практикуваме, стига това да не е в разрез със законите на България и не застрашава нечия физическа цялост. Ние имаме очаквания към хобитата си, не те към нас. Можем да ги споделяме с други хора, може и да ги пазим единствено за себе си. Интензитетът при ангажираността ни към хобито зависи от времето, с което разполагаме, желанието, с което подхождаме, и смисълът, който виждаме в него за нас.

Ключовото при всяко едно хоби е, че то носи удоволствие без да ни напряга с очакванията на другите, с техните изисквания. Дава ни свобода и време за самите нас. Често в него виждаме смисъл - от това да избягаме емоционално, но да останем физически, до това да направим нещо с ръцете или ума си, на което да вдъхнем нов живот.

Хобито си избираме ние, то няма задължителен елемент, но със сигурност ни носи огромна стойност - емоционална, творческа, здравословна, понякога би могло да донесе и финансова.

И тогава се крие риска то да се превърне в работа.

При всяка една работа има очаквания и изисквания. От пазар, институции, клиенти, доставчици, партньори, конкурентите дори. Тези очаквания не биха се различавали, ако превърнем хобито си в работа, защото ще влияят върху свободата да правим нещата, както на нас ни се иска.

Друг риск е, че изработените продукти или услуги, може да не допадат на тези за които ще са предназначени и да се наложат промени в ресурсите, качеството, визията, цената, подходите. Рядко когато човек реализира хобито си има шеф над него, но би могло да има служители или да зависи от хора, които му помагат. А с хора е трудно. Това също донякъде отнема от свободата ни, често и удоволствието от това, което сме правили доскоро сами - достатъчно уединени и вдъхновени по своему.

Една от ключовите характеристики на хобито е, че правим това, което искаме, когато искаме, както искаме или на нас ни харесва, защото го правим за себе си. Рядко вкусовете ни съвпадат с околните. Щом вчерашното хоби стане утрешната работа, започваме да се съобразяваме с желанията на другите, техните претенции, понякога и с пазарлъците, които са даденост в стопанския живот в България.

Може ли хобито да бъде част от това да диверсифицираме доходите си?

Ако има кой да хареса продуктите (услугите), които създаваме, и бъде готов да плати толкова, колкото искаме, за да има това, което ми предлагаме, така, както го виждаме - защо не? Но тук има известни рискове. Един от тях е да не можем да ценообразуваме правилно поради липса на умения за това. Друг може да бъде да не искаме да се разделим с нещо, което е ценно по своему. Трети може да бъде в посока някой да поиска няколко еднакви продукта или услуги с ясната представа, че такива трудно могат да се направят - особено, ако всичко е ръчно или е продукт на индивидуално решение.

Ако все пак някой е готов да плати толкова, колкото искаме - дали няма да се откаже в последния момент, или да поиска някаква отстъпка, да очаква промоция или обяви, че тази цена е прекалена висока? Без дори да знае колко време ни е отнело, какво сме вложили като енергия, материали, емоция. Клиентът ще купи продукт заради потребността, която ще задоволи с неговото притежание, докато самото му създаване от наша страна е задоволяване на наша потребност, която не се прави за пари, освен ако не я превърнем в такава. Тогава има рискове да намалим качеството, защото няма да сме съгласни с това, което очакват клиентите, да се забавим със сроковете, защото ТРЯБВА, а не защото ИСКАМЕ и създадем нещо за което ще получим сума пари. Заплата? Бонус? Допълнителен източник на доходи?

И все пак?

Зависи от хобито и това, което влагаме като смисъл, енергия, емоция в него, това с което се занимаваме по принцип и времето с което разполагаме. Зависи от оригиналността в замисъла на създаденото, наличието на авторски отпечатък в продукта или услугата. Зависи доколко сме склонни да оценим с пари своите емоции от създаването на нещо наше, спрямо качеството, което ни харесва. Зависи от времето, което може да чака потенциалният клиент да получи поръчаното или обема на склада, с който разполагаме - дали индивидуализираме всеки наш продукт или оригиналността изчезва след бр.№2 от същото. Зависи.

Кои са основните разликите между хоби и работа?

Хобито ни отпуска, не ни изморява, докато при работата е обратното. Особено, ако имаме емоционални предизвикателства и ценностни различия с останалите от екипа или прекия ръководител. При работата получаваш твърд доход, докато при хобито приходите може да са плаващи, често да отсъстват. При двете нивата на самодисциплина и риск са различни, ангажираността с това, което правиш, и вътрешната мотивация, с която подхождащ, също.

При хобито си сам, при работата - не. Ако не ти допадне хобито го сменяш, без с това да създава главоболия по-различни от това да намериш и видиш смисъл в новото. Тук си независим, имаш огромна свобода да действаш както искаш, когато искаш, с каквото можеш.

При работата не е така. С хобито си по-често създаваш продукти, които можеш да видиш, докоснеш, понякога да изпиташ и дискомфорт или ревност, когато се разделиш с тях. В работата няма толкова силен емоционален момент спрямо създаденото от теб. В по-големите компании мнозина не разбират как тяхната позиция допринася към постигането на бизнес целите на организацията, а при хобито го виждаш - 1+1=2.

При хобито резултатът от него може да не се види толкова бързо, може да има процес на прекъсване или липса на вдъхновение, докато при работата имаш цел или задача, срок - очаква се резултат. И все има кой да те пита за него.

Кое е общото между двете?

И при двете се изискват усилия, желание, мотивация. И двете отнемат време, а при хобито обемът на инвестиция от наша страна може да е доста по-голям. И двете биха могли да донесат доход. И при двете се изискват определени умения и компетенции за да се свърши това, което е започнато. Идеалната ситуация е, ако и при двете видим смисъл за нас - защо това, защо така, защо там или по този начин. И при работата и при хобито можем да стъпваме върху нашите ценности, възгледи за професионализъм и отстояваме изборите си. И двете може да се сменят, както и може да вървят ръка за ръка - за всяко едно да има време в нашето житейско пространство.

Не разваляйте хобитата си, като ги превръщате в работа. Или допуснете, че те спират да бъдат такива, когато започнат да се влияят от потребителско търсене, цена, очаквания и изискванията на някой друг. Когато очаквате някой да плаща пари за тях. Тогава се къса нишката. Това нарушава първоначалната концепция на това с което сме се захванали в свободното си време - да бъдем независими, да касае само нас, да го правим както и когато искаме, да се чувстваме свободни, че имаме избор от това да избягаме от очакванията на другите.

Ако все пак това, което сте правили в свободното си време стане работа, то променете нагласите и очакванията си към нея и никога не оставайте без хоби. Второто е отдушник на първото и никога обратното.