Ниското ниво на необслужваните банкови кредити в България ще се запази поне до средата на 2024 г., като тенденцията след това може да се обърне, по-отчетливо през 2025 г., но ръстът в просрочията ще е по-скоро плавен и без резки движения нагоре.
Това прогнозират от компанията за събиране на вземания "Агенция за събиране на вземания" ЕАД (АСВ).
Прогнозата се основава на анализ на макроикономически данни, динамиката на кредитирането в България и Европа и управлението на кредитните портфейли на банките.
Качеството на банковите активи в България остава стабилно засега
Рязкото покачване на лихвите и нарастващите разходи за обслужване на задълженията в Европа, в комбинация със забавянето на икономическия растеж и високата инфлация, все още не се отразяват осезаемо на потребителите и бизнеса в България, според експертите в АСВ. Затова и в краткосрочен план не се очаква значително оскъпяване на заемите и влошаване на качеството на кредитните портфейли.
В момента лихвите по кредитите в България, особено на ипотечните, са по-ниски от тези в редица държави в еврозоната заради свръхликвидността на местните банки.
Затягането на паричната политика в Европа и мерките на Българската народна банка (БНБ) за охлаждане на кредитирането - антицикличните буфери и повишаването на минималните задължителни резерви, със сигурност ще оставят отпечатък, но по-скоро в средносрочен период. През следващите 12 месеца инерцията в сектора от последните години ще продължи, прогнозират от компанията.
Причината за тази инерция е, от една страна, все още високата заетост и нарастващите средни доходи в българската икономика, а от друга, високата ликвидност в банковия сектор, която позволява на кредитните институции да поддържат по-ниски лихви по депозитите и кредитите спрямо тези в други държави в Европа. Според данните на БНБ средният лихвен процент за новоотпуснатите жилищни кредити в левове през септември е 2,61%, докато по данни на ЕЦБ средната лихва за нови ипотеки в страните от еврозоната е 3,93%.
Икономическият растеж неминуемо ще се забави в резултат на пренасянето на негативните ефекти от другите икономики в Европа, но това няма да доведе до значим ръст на лошите кредити в краткосрочен период, посочва Димитър Бончев, председател на съвета на директорите на АСВ.
Банките редовно чистят балансите си
Независимо от прогнозата за задържане на лошите кредити на ниско ниво в следващите месеци, банките и небанковите финансови институции продължават да чистят своите баланси от стари необслужвани заеми. Сделки на пазара в последните две години не липсват, макар и далеч по размер от тези в периода 2018 г. - 2019 г.
Една от промените във финансовия сектор е, че финансовите институции са изградили навик да продават своите портфейли с просрочени кредити активно, регулярно и на все по-ранен етап, за да не се натрупват в балансите им, посочват от АСВ.
Дори и при обръщане на сегашния благоприятен тренд и ново натрупване на лоши вземания, банките и небанковите финансови институции са далеч по-подготвени и устойчиви спрямо периода след 2009 г., допълват от компанията.
За тази промяна в поведението на кредиторите допринасят също регулациите и мерките на евроинституциите. Влизането в сила през 2018 г. на международния стандарт за финансова отчетност (МСФО) 9 принуди кредитните институции да увеличат значително разходите за провизии по нередовно обслужвани заеми. Година преди това министрите на финансите на страните от ЕС приеха план за борба с необслужваните кредити, прераснал през 2021 г. в директива, която всяка държава в ЕС се ангажира да въведе в своето законодателство в срок от две години.
Отделно, преди две години Европейската комисия прие стратегия за предотвратяване натрупването на лоши кредити, в която акцент беше именно развитието на вторичния пазар на изкупуване на портфейли с просрочени задължения.
Неблагоприятни последици от проблемите в Европа
Тенденциите и процесите, които текат в Европа, са факторът, който може да влоши кредитирането в България в средносрочен период, посочват от АСВ. След години на разхлабена парична политика с нулеви и дори отрицателни лихви, кредитен бум и фискална експанзия чрез бюджетни дефицити и дълг, тенденцията на Стария континент вече се обръща.
След безпрецедентна серия от 10 последователни повишения, стартирайки от отрицателни нива - минус 0,25%, основната лихва на ЕЦБ достигна 4%, което е най-високото ниво от създаването на еврото. Освен това, европейската икономика е пред рецесия, а високата инфлация изяжда доходите на домакинствата, което е предпоставка за ръст на лошите заеми.
Според последните данни на ЕЦБ към юни 2023 г., необслужваните заеми на банките в еврозоната остават на ниво под 2% от общия кредитен портфейл, което е най-ниското равнище, откакто се събират данни.
През последните четири години, през които общият кредитен портфейл в ЕС се е повишил с 25%, заемите, класифицирани като такива във фаза 2 - "нередовни", са скочили два пъти повече - с над 50%, което е предвестник на проблеми, предупреждават от компанията.
Също така, според тазгодишния Европейски доклад за потребителските плащания (European Consumer Payment Report), над една трета от европейците (35%) са пропуснали да платят навреме поне една сметка през последните 12 месеца - най-високият дял от 2019 г. насам. Инфлацията и повишаването на разходите за обслужване на заемите притискат допълнително домакинствата в Европа, чиито реални доходи стагнират и дори намаляват.
В България нивото на необслужваните заеми в банковия сектор, макар и рекордно ниско, продължава да бъде над средното за ЕС. По данни на БНБ в края на септември делът им е 3,81%. В последните няколко години той намалява почти непрекъснато.
Според АСВ делът на просрочените задължения ще започне да расте след средата на следващата година, но постепенно и без да има драматични ръстове като тези след кризата през 2009 г.
За рискове в сектора предупреждава и БНБ. В последното издание "Банките в България" централната банка отбелязва, че способността за обслужване на задълженията може да отслабне, което да доведе до нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки.
