Технологичният сектор и индустрията на изнесените услуги продължават да растат с двуцифрен процент, но с по-бавен темп в сравнение с 2021 г. На годишна база високотехнологичната индустрия расте с 16,8% (22,4% през 2021), достигайки размер от 4,935 млрд. евро.

Това показват данните от годишния доклад на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) за 2022 г., който беше представен в сряда. Анализът е изготвен от SeeNews и включва данни за 802 български компании, опериращи в сферата на бизнес услугите и технологиите през 2022 г.

През миналата година индустрията запазва приноса си към българската икономика, като приходите ѝ се равняват на 5,8% от годишния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната. Прогнозата към 2025 година сочи, че при запазване на средния ръст на сектора от последните 5 години приходите на сектора ще достигнат 9,2% от БВП.

"След двуцифрен ръст от близо 17% през 2022 г. прогнозата ни за развитието на сектора през 2023 г. е по-консервативна. Ще продължим да увеличаваме дела ни в брутния вътрешен продукт на България, но реалният ръст на сектора ще се изразява в едноцифрен процент", коментира Илия Кръстев, председател на AIBEST.

По думите му охлаждането в технологичната индустрия и в глобалната икономика като цяло ще продължи и през 2024 година. "Затова прогнозата ни за настоящата година е с позитивен знак, но с по-нисък процент на растеж", допълва той.

Кръстев обяснява, че причините за това са комплексни. От една страна са геополитическата ситуация и множеството конфликти по света, които създават несигурност у инвеститорите. От друга, това са глобалните икономически процеси - високите лихвени нива, както и рецесията, която вече си личи на някои големи пазари.

На локално ниво обаче проблемите не са по-малко значими. Политическа нестабилност, липсана на ясна стратегия на държавата за развитие на приоритетни сектори, данъчната непредсказуемост и, не на последно място, некачественото образование при изключително ограничен пазар на труда могат в дългосрочен план да доведат до застой в развитието на технологичния сектор, а също така и до излизане на компании от българския пазар, допълва Кръстев.

През 2022 г. индустрията затвърждава позицията си на предпочитан работодател с изключително силен социален и икономически отпечатък за развитието на страната.

"С добрите условия на труд, възможности за кариерно развитие и заплати, които са в пъти по-високи от средните за страната, нашата индустрия е значим фактор за задържането и връщането на младите хора в България. Реално високотехнологичният сектор е най-големият университет в страната. Годишно компаниите инвестират милиони левове за допълнителни обучения и преквалификация на служителите си и на потенциални такива, за да могат тези кадри да отговарят на изискванията и нуждите на пазара на труда. Затова основен приоритет за нас остава съвместната работа с институциите за подобряването на качеството на българското образование и за реализирането на цялостна реформа в образователния сектор", добавя Илия Кръстев.

Само за една година броят на наетите в сектора се е увеличил с 15 000 служители и той вече наброява 105 000 души. Увеличението на персонала важи както за изнесените IT и бизнес услуги, така и за R&D центровете и се дължи до голяма степен на дистанционния модел на работа.

"Необходимо е държавата ни да инвестира в бранда България като дестинация, в която си струва да се преместиш със семейството си. Трябва да имаме стратегия как да привличаме работна ръка и как да задържаме висококвалифицираните ни кадри. Привличането на хора и разширяването на ограничения трудов пазар е по-важно от привличането на инвеститори, защото без образование и квалифицирани хора високотехнологичният сектор няма как да расте", коментира Доброслав Димитров, председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).

С нарастването на броя на служителите в Индустрията на знанието нарастват разходите за заплати, осигуровки и данъци, плащани от компаниите към държавната хазна.

Общият трудов разход, включващ заплати и осигуровки, през 2022 г. се е увеличил с 25,9% и възлиза на 3,004 млрд. евро. Ръстът на годишна база при внесените данъци дори е по-голям - 26,5%, и се равнява на 71,2 млн. евро.

Петър Ганев от Института за пазарна икономика, очерта като потенциална заплаха за развитието на високотехнологичната индустрия рецесията в еврозоната и навлизането на изкуствения интелект, който може доведе до намаляване на работни места за ангажираните с по-рутинни задачи.

Възможността за развитие на сектора той вижда в още по-доброто партньорство с общините в страната за привличането на нови инвеститори и активизиране на младите хората, които в момента са извън образователната система и не са включени в пазара на труда.