Висока летва си постави България в световната и европейска енергетика. Страната ни има желание да стане общоевропейски газов разпределителен център. Искаме да добиваме собствен газ, да доставяме синьо гориво от други източници, да го разпределяме, транспортираме и дори да го продаваме. Идеята е твърде грандиозна, за да бъде реална. Осъществяването й би ни поставило на високо място в йерархията на ЕС, което обаче едва ли ще се понрави на някои страни в съюза, включително и на съседите ни. Освен това подобна идея изисква огромни инвестиции, за които можем да разчитаме единствено на европейските фондове.
Именно покрай този проект в България пристигна Европейският комисар по климата и енергетиката Мигел Ариас Канете, който подкрепи в България да бъде изграден разпределителен хъб. Освен това Канете проведе специални разговори с премиера Бойко Борисов и вицепремиера Томислав Дончев.
България има потенциал да е лидер за изграждането на европейски газов хъб. Страната има добре развита газопреносна мрежа и интерконектори със съседни страни, каза Канете.
Той припомни, че ЕК подкрепя финансово изграждането на интерконекторите с Гърция и Румъния и ще направи всичко възможно да подкрепи и този със Сърбия.
Газовият хъб ще бъде захранван и с руски газ, припомни еврокомисарят. Искаме да диверсифицираме не само източниците на гориво, но и трасетата, добави той.
Канете също така подчерта, че подкрепя добива на собствен газ от България в екваторията на Черно море.
България има потенциал да е ключов играч за газовата система на цяла Европа, каза още еврокомисарят.
Искаме да предотвратим газови кризи, каквито имаше през 2005 и 2009 година, а България е ключова в тази посока, добави той.
От своя страна премиерът ни обяви, че ЕК има вече доверие на България в областта на енергетиката.
"25 години, или колкото са там, лъгаха Европа, че правим нещо, за да постигнат комерсиални резултати, а сега от ЕК лично се увериха какво сме направили", каза Борисов, като също така подчерта , че вече газът ще се движи и в двете посоки по интерконекторите, а не само в една, каквито са били предишните проекти.
Има надежди за добив на собствен газ в България и намерението е проектът за газов хъб "Балкан" да стане европейски.
Откъде ще се пълни газовия хъб?
България разчита предимно хъба да разпределя руски и азерски газ. Разчитаме също на втечнен газ през интерконектора от Гърция, а в бъдеще и на собствен газ, ако сондите в Черно море покажат достатъчно количества.
Руският газ
България и в момента има доставки на руски газ през съществуващия газопровод от Украйна. Количествата от него обаче стигат само за местно потребление. Проектът за газопровод Южен поток, който трябваше да мине през Черно море, се провали, тъй като не изпълняваше условията на ЕС за Третия енергиен пакет. Той изисква по газопроводите да преминава и газ от други източници, което не е в интерес на Газпром. Провали се и проекта турски поток поради обтегнатите отношения между Турция и Русия.
През последните дни обаче актуален стана проекта „Посейдон” Той трябва да доставя руска газ от Крим през Черно море до България или Турция и от там да достигне до Южна Европа.
Газпром обмисля възможност за нови проекти за транзит на газ в южния фланг на Европа, съобщи и руският външен министър Сергей Лавров.
В края на февруари ръководителят на Газпром Алексей Милер, изпълнителният директор на Едисон Марк Бенаюн и главният изпълнителен директор на ДЕПА Теодорос Кицакос подписаха в Рим меморандум за доставка на газ от Русия по дъното на Черно море през трети страни за Гърция и от Гърция за Италия. Целта е организиране на южния маршрут за доставка на руски газ за Европа с цел организиране на южния маршрут за доставка на руски газ за Европа.
Газопроводът ТАП
Проектът е оценяван за 45 млрд. долара и включва Трансанадолския газопровод (TANAP) и Трансадриатическия газопровод (ТАП).
3500-километровият Южен газов коридор трябва да доставя природен газ от Азербайджан, преминавайки през турска територия до Гърция, а след това към Албания и Италия.
2000-километровият ТАНАП представлява важна част от коридора. По него ще се пренася природен газ от азербайджанското находище „Шах Дениз 2“ .
България вече се е вече се е ангажирала да пренася количество от 1 млрд. кубични метра газ по този проект.
Собствен добив на газ
Само преди месец ръководството на „Тотал“, които спечелиха търга за концесията за блока "Хан Аспарух", представиха съоръжението и графика за сондажа. Предварителните разчети показват, че там има залежи на над 100 млрд. кубични метра природен газ.
Корабът Noble Globetrotter II, който е дълъг 190 метра, е на 3 години и има възможност да се позиционира на едно място. Екипажът му е от 180 души.
Водният сондаж ще достигне до 2000 метра, а след това ще продължи още 4000 метра в скалното дъно. Специалистите са подготвени за екстремни условия до 700 бара налягане и до 150 градуса температура по Целзий.
Преди дни премиерът Бойко Борисов обяви, че сондата е вече на дълбочина 1600 м.
България трябваше много отдавна да започне собствено дълбоководно проучване на водите на Черно море, а не да дава по 5-6 млрд. долара годишно за нефт и газ, каза тогава премиерът.
„Тези пари могат да се използват за други цели. Да погледнем една съседна Румъния, която има внос под 10%, а останалото количество е собствен добив на нефт и газ”, каза още премиерът. Убеден съм, че това ще бъде уникално за България и следващите поколения ще го оценят”, допълни още той.
Друга компания, която спечели концесия за проучване и добив на нефт и газ е ШЕЛ. Тя ще проучва в блока „Силистар”.
Първоначалните геоложки проучвания във връзка с блок "Хан Аспарух" и във връзка с блок "Силистар" са много оптимистични. Когато бъде направен този първи сондаж, ще видим какви ще бъдат резултатите от него. Резултатите от сондажа трябва да бъдат готови до четири месеца, в зависимост от метеорологичните условия, уточни и енергийният министър.
Цените на газа
КЕВР предложи парното и топлата вода да поевтинеят от април, като намалението е различно за отделните топлофикационни дружества.
За двете най-големи топлофикации - София и Пловдив, поевтиняването е почти символично, докато в Плевен мегаватчас топлоенергия се продава с 15 лева по-малко.
Поевтиняването на топлоенергията е възможно заради предстоящото намаляване на цените на газа с около 23%.
Автор: Анна Брандийска
