Несъстоятелностите в България ще се увеличат с 2%, съответно, за 2025 и 2026 г. прогнозират от компанията за застраховане на търговски кредити Allianz Trade. Според последния доклад на анализаторите това са нива под средните в световен мащаб, които се очаква да се повишат с 6% и 3% за съответната година.

В същото време обаче предстоящото увеличение на броя фалити у нас през тази и следващата година е осезаемо на фона на средните показатели от периода преди COVID кризата - съответно, със 7% и 9%.

"Заради спецификите в българското законодателство и тежките и дълги процедури за обявяване на несъстоятелност ние следим тенденциите с внимание, но винаги в по-разширения контекст на промените в поведението на разплащане на българските фирми. Макар в сравнение със силно изразения ръст на фалитите на глобално ниво през миналите две години, ситуацията у нас да изглежда по-спокойна, това не бива да ни носи излишно успокоение, защото има ясна паралелна тенденция за увеличаване на сроковете за издължаване на български фирми, а проблемните сектори се увеличават", обясняват експертите на Allianz Trade в България.

В България традиционно транспортният сектор е начело по брой регистрирани случаи на забавени плащания и лоши вземания. Фирмите имат неизпълнени ангажименти към доставчици на горива, както и висока междуфирмена задлъжнялост. Сроковете за погасяване на задължения в сектора поддържат ниво от над 90-120 дни.

Като цяло строителството и земеделието запазват нивото си на просрочия, без да се забелязва тенденция в посока несъстоятелност, но малките строителни фирми изпитват трудности и нерядко не успяват да погасят дълговете си дори и след 120 дни отсрочка. Фирми, спечелили обществени поръчки, съобщават за забавени плащания от държавния бюджет в срокове от 6-9 месеца.

Ръст бележат просрочията при малките земеделските производители, които или не успяват да реализират продукцията си, или изпитват недостиг на средства поради лизинг на техника и/или банкови заеми. Така те са принудени да отлагат плащането на дълговете си за идния сезон.

В хранителния сектор и по-конкретно в месната индустрия се забелязва увеличение на просрочията до 120-180 дни, като се появяват и случаи на оспорени вземания поради доставка на негодна или некачествена продукция.

Така, въпреки че на вътрешния пазар към момента не се отчита ясен ръст на несъстоятелностите, длъжниците все по-често съобщават за сключени споразумения с Националната агенция за приходите (НАП) за разсрочване на публичните им задължения, особено в транспортния сектор и строителството.

Проверките показват, че все по-често се прибягва и до продажба или промяна в собствеността на фирмата (излизане или замяна на съдружник, промяна на формата). Длъжници все по-често информират и за реформи в бизнеса им, което води до допълнително забавяне в погасяването на дълговете им.

Фактор за просрочията и невъзможност за обслужване на дълговете, особено при малките фирми, е и междуфирмената задлъжнялост, която у нас бележи ръст до нива от 90 до 150 дни.

Експертите на Allianz Trade в България вече докладват за ясен ръст на забавените плащания именно при случаи на експорт на български компании. Нерядко става дума за големи суми, като се наблюдава както увеличение на несъстоятелностите на длъжниците, така и невъзможност за обслужване на задълженията.

"Имаме случаи с неизплатени задължения при износ от България за партньори в Германия, Дания, Франция, Италия. Просрочията там варират от 60 до 120 дни, а разглежданите предложения за погасителни планове са за срокове от 6 до 18 месеца", уточнява Камелия Попова от компанията.

Според актуалния доклад на Allianz Trade допълнително усложняване на икономическата ситуация на глобално и регионално ниво през следващите години може да се очаква и при запазване на инфлацията и високите лихви по кредитите, а това ще направи оцеляването на бизнесите още по-сложно. Прогнозният ръст на фалитите в света през 2025 г. води след себе си и реален риск за 2,3 млн. работни места, алармират още експертите.