Европейската комисия (ЕК) коригира рязко нагоре прогнозата си за инфлацията в България тази година. В настоящата зимна икономическа прогноза Брюксел предвижда инфлацията в страната през 2022 г. да се ускори до 6.3%. За сравнение, в последната си прогноза от ноември ЕК очакваше ръстът на потребителските цени тази година да достигне 2.9%.
За 2023 г. прогнозата на ЕК е ръстът на потребителските цени у нас да се забави до 3.9%, пише Economy.bg.
Прогнозата за икономическия растеж в България за 2022 г. е коригирана леко надолу и вместо очаквания през ноември ръст на БВП от 4.1% сега той се предвижда да бъде 3.7%. За 2023 г. се прогнозира растежът леко да се ускори до 3.9%.
Според ЕК както износът, така и вътрешното търсене, също стимулирани от инвестиции, финансирани от възстановителните фондове на ЕС, би трябвало да подкрепят икономическия растеж у нас.
Прогнозира се разполагаемият доход да нарасне в реално изражение въпреки по-високата инфлация. Все пак по-високите цени на енергията и храните вероятно ще подкопаят покупателната сила на домакинствата с ниски доходи при отсъствието на допълнителни компенсации.
Енергийноинтензивното производство също се очаква да бъде изправено пред предизвикателства, за да запази конкурентоспособността си, отбелязва Брюксел.
Икономиката на ЕС и еврозоната се забавя
След експанзията от 5,3% през 2021 г. икономиката на ЕС ще забави растежа си до 4% през 2022 г. и 2.8% през 2023 г. В еврозоната растежът също се очаква да бъде 4% през 2022 г., като през 2023 г. ще се забави до 2.7%.
През третото тримесечие на 2021 г. ЕС като цяло достигна равнището на БВП отпреди пандемията и се очаква всички държави членки да преминат този етап до края на 2022 г. След силното съживяване на икономическата активност, започнало през пролетта на миналата година и продължило неотклонно до началото на есента, темпът на растеж в ЕС се забави до 0,4% през последното тримесечие на 2021 г. спрямо 2,2% през предходното тримесечие.
Увеличават се препятствията пред растежа: случаите на заразени с COVID-19, разпространението на новия омикрон вариант, високите цени на енергията и продължаващите смущения в доставките.
Растежът продължава да е обусловен от пандемията, тъй като много държави от ЕС изпитват затруднения поради съчетанието от повишен натиск върху здравните системи и недостиг на персонал поради заболявания, предпазни карантини или задължения за полагане на грижи. Трудностите в логистичното осигуряване и доставките, включително недостигът на полупроводници и някои метални изделия, също ще продължат да тежат върху производството поне през първата половина на годината.
На последно място, но не и по важност, в момента се очаква цените на енергията да останат високи по-дълго време от очакваното в есенната прогноза, като по този начин ще окажат по-продължително влияние върху икономиката и по-голям инфлационен натиск.
Тази прогноза предполага, че натискът върху икономиката, причинен от настоящата вълна от инфекции, ще бъде краткотраен.
Прогнозата за инфлацията е значително преразгледана в посока нагоре в сравнение с есенната прогноза. Това отразява въздействието на по-високите цени на енергията, но също така и разширяването на инфлационния натиск върху други категории стоки от есента насам. След като достигна рекорден темп от 4,6% през четвъртото тримесечие на миналата година, инфлацията в еврозоната се очаква да достигне върхова стойност от 4,8% през първото тримесечие на 2022 и да остане над 3% до третото тримесечие на годината.
С отслабването на натиска от ограниченията на доставките и високите цени на енергията се очаква инфлацията да спадне до 2,1% през последното тримесечие на годината, преди да спадне под целта на Европейската централна банка от 2% през 2023 г.
Въпреки че въздействието на пандемията върху икономическата дейност отслабна с течение на времето, продължаващите противоепидемични мерки и продължителният недостиг на персонал биха могли да попречат на икономическата активност. Те биха могли също така да забавят функционирането на критичните вериги на доставки по-дълго от очакваното.
