Често предприемачите, които тепърва навлизат на арената на стартиращия бизнес, се объркват от новия бизнес ред, с който се сблъскват. Ако те нямат и опит с финансите, в един момент се оказват изгубени в разговорите си с хора, които ги заливат с термини: бизнес ангели, краудфъндинг, фондация за финансиране, рисков капитал и т.н. Списъкът с терминология нараства ежедневно.
Сред погрешните представи на неопитния предприемач е и използването на термините акселератор и инкубатор като синоними. Това е разбираемо, но неправилно.
И двете програми осигуряват насоки за стартиращите фирми да развиват бизнес моделите и стратегиите си, като основната цел е да се насърчи старта на компанията и тя да стане ценна в очите на инвеститорите. Съществуват обаче ключови разлики при подбора и начина на инвестиране. Кои са те обобщава онлайн изданието entrepreneur.com.
Цели на инкубатора и акселератора
Инкубаторите подкрепят предприемачите в началните етапи на изграждането на компаниите им. Това са компании, които имат бизнес идея, но нямат изграден бизнес модел и посока към преход от иновативна идея към реалност.
Акселераторите същевременно подкрепят растежа на съществуващите компании с идея и бизнес модел. Тези компании на практика „катапултират“ новосъздадени фирми към инвеститори и други ментори.
Време на работа
Инкубаторите работят с времева линия с отворен край. Те се съсредоточават повече върху продължителността на стартирането и са по-малко загрижени от това колко бързо расте компанията. Не е необичайно инкубаторите да направляват начинаещи предприемачи повече от година и половина.
Акселераторите обикновено работят с компанията за строго определен период от време – три-четири месеца. През този период новосъздадените компании изграждат бизнеса си с подкрепата на наставници и капитали, осигурени от акселератор. С приключването на програмата новосъздадените фирми получават възможност да привлекат инвеститори.
Процес на кандидатстване
Инкубаторите инвестират време и ресурси в нови местни инициативи. Те обикновено имат задачата да създават работни места или да намерят начини за лицензиране на интелектуална собственост, а стартиращите компании изпълняват и двете. Инкубаторите имат по-малък натиск да създадат нови фирми, които могат да растат бързо, тъй като насърчаването и подпомагането на местните предприятия е част от тяхната харта. Следователно дори бавно развиващите се или по-малко мащабируемите бизнеси представляват добър кандидат за инкубатор.
Същевременно акселераторите използват по-традиционен и формален модел за влизане в програмата си. Участниците трябва да кандидатстват за определен брой слотове. Тези програми са изключително конкурентни, тъй като акселераторът трябва да избере най-добрите компании, които са с мащаб, инвестиращи, които трябва да демонстрират способност да растат бързо в рамките на месеци.
Заобикаляща среда
Както инкубаторите, така и акселераторите предлагат среда на сътрудничество и менторинг. Това дава възможност на стартиращите компании да споделят пространство, както и да имат достъп до множество ресурси и обратна връзка от останалите в пространството. И инкубаторите, и акселераторите осигуряват наставничество от опитни предприемачи и бизнес експерти.
Инвестиционен капитал
Инкубаторите традиционно не предоставят капитал на стартиращи фирми и често се финансират от университети или организации за икономическо развитие. Те също така обикновено не вземат дялово участие в дружествата, които подкрепят.
Акселераторите обаче инвестират определен капитал в стартиращи фирми в замяна на предварително определен процент от собствения капитал. Така те носят и по-голяма отговорност за успеха на компаниите.
Когато решават коя програма е подходяща за тях, предприемачите трябва да търсят правилното й прилагане. Повечето новосъздадени фирми биха могли да се възползват от инкубатор, но не много от тях са подходящи за акселератор.
