Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) очаква през 2019 г. брутният вътрешен продукт на България да постигне ръст в размер на 3,8%, а общите разходи на работодателите за един отработен час на наетите лица в страната да нараснат с 8,4%.
Това предположение е направено на базата на анализ на статистически данни, данни за капацитета на българската икономика, очакванията за развитие на пазара на труда в България и резултатите от ежегодното анкетно проучване, което АИКБ провежда сред членовете си, съобщават от организацията.
55% от анкетираните очакват през 2019 г. продажбите на предприятията да нараснат, а 32 на сто – запазване на нивата от настоящата 2018-та година. Сходни са данните и за очакваните финансовите резултати през 2019 г. 47% смятат, че ще увеличат печалбата си през следващата година, докато 36% са заявили, че ще достигнат размера, реализиран през 2018 г.
Сериозни са очакванията за ръст на възнагражденията в частния сектор и разкриването на нови работни места. Над 60% от мениджърите, участвали в анкетата, са посочили, че в техните компании се очаква увеличение на заплатите, а 40 на сто от тях смятат, че ще разкрият нови работни места. Около 40% са мениджърите, които имат намерение да увеличат инвестициите в бизнеса си.
Въпреки оптимистичните очаквания за 2019 г., трябва да отбележим, че година по-рано българските предприемачи са били значително по-големи оптимисти по отношение на развитието на бизнеса им. Охлаждане в нагласите на предприемачите се наблюдава основно за очакваните финансови резултати, които могат да постигнат, инвестиции, които биха направили и увеличението на възнагражденията в компаниите им.
Всеки втори от анкетираните счита, че минимална работна заплата трябва да е в размер на 510 лв. или по-ниска. 60% са отговорили, че максималният осигурителен доход трябва да се запази в размер на 2 600 лв.
По данни на Асоциация на индустриалния капитал в България факторите, които оказват влияние върху очакванията на бизнеса и биха попречили на по-осезаем икономически ръст през следващата година са недостига на работна ръка, административно определяната минимална работна заплата и осигурителни прагове, липсата на функциониращо електронно управление.
В началото на октомври АИКБ изпрати препоръки до правителството във връзка с изготвянето на новата бюджетна рамка. Сред препоръките на АИКБ отбелязва необходимостта от реалистично планиране на бюджетните приходи и нулев бюджетен дефицит, както и ускоряване на преструктурирането и редуцирането на бюджетите на някои министерствата. От Асоциацията поискаха бюджет 2019 г. да осигури инструменти и стимули за ускоряване на реформите в сферата на пазара на труда, образованието, енергетиката, съдебната система, здравеопазването, сигурността и пенсионното осигуряване.
Асоциацията е категорично против административното определяне на минималната работна заплата, повишаването на максималния осигурителен доход и повишаването на размера на социалните помощи и обезщетения за здрави хора в работоспособна възраст.
