България ще има устойчив икономически ръст през следващите години. Растежът за 2017 г. бе 3.8%, а очакванията ни през настоящата година са той да достигне 3.7%. Амбицията на министерството на икономиката е да надскочим този индикатор.
Това заяви заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов на кръгла маса на тема “Нова икономическа криза в България – кога и защо?”, организирана от Лабораторията за научно-приложни изследвания към Висшето училище по застраховане и финанси, съобщават от пресслужбата на Министерството на икономиката.
На форума участие взе и вицепремиерът Марияна Николова.
Борисов посочи, че икономическият растеж и през настоящата година ще бъде движен от потреблението, износа и инвестициите, но с по-голям акцент върху инвестициите. „Според последните предварителни данни на БНБ от преди седмица през 2018 г. преките чуждестранни инвестиции в България достигат 1 532.9 млн. евро, което е увеличение с над 10% спрямо предходната 2017 г., когато в страната са постъпили 1 389.6 млн.евро. Инвестициите в структурата на БВП ще имат вече все по-ключово значение, а прогнозата ни за тях е за ръст от за 9,5% в реално изражение през 2019 г.“, подчерта той.
Икономическият заместник-министър изтъкна, че сред най-авторитетните източници споменаващи възможността за нова икономическа криза е Международния валутен фонд, като според неговия последен доклад глобална рецесия все още не е налице, но въпреки това в анализа допуска, че риска от спад в световния ръст се е увеличил.
„Фондът посочва някои от основните фактори, застрашаващи растежа, като влошаване на глобалните финансови условия, съпроводено със спадането на цените на много ценни книжа в края на 2018 г., но оптимистичното е, че има частично възстановяване на пазарите от началото на тази година", допълни той.
Според него данните за забавяне на икономическия растеж не означават криза или рецесия, а доближаване на пика на икономическия цикъл. България разполага с механизми и структурни политики, с които да преодолее предизвикателствата.
По думите му други ключови фактори, свързани с глобалната икономика са забавянето на ръста на китайската икономика, включително напрежението в търговската област със САЩ, протекционизмът, както и BREXIT.
“Това че страната ни е на трето място в ЕС по отношение на държавен дълг спрямо БВП, поддържането на финансова стабилност, както и повишения кредитен рейтинг на България от повечето Агенции дават основа за добри прогнози за ръста на икономиката ни“, подчерта икономическият заместник-министър и допълни че тези три показателя показват, че в България има устойчивост и добра бизнес среда.
Лъчезар Борисов каза още, че през изминалата 2018 г. икономическите показатели на евро-зоната също не са отчели добри показатели. „Към момента данните за икономическия ръст в Европа все още на са налични, но очакванията са че те ще са по-ниски в сравнение с 2017 г. За разлика от обстановката на глобално ниво, ситуацията в България има по-оптимистични перспективи, макар и в по-умерен план“, категоричен бе той.
За него е важно е включването на страната в „преддверието“ на еврозоната, както и целенасочените политика за инвестиции и условия за инвестиции. Той подчерта инвестициите в образование, в наука в човешки капитал, в техническа, социална и финансова инфраструктура, както и усилията за привличане на високотехнологични чужди инвестиции, които съвместно да трансформират българската икономика. Целта е с по-малко ресурси да създаваме по-големи нива на добавена стойност, растеж, респективно и благосъстояние за гражданите.
Имайки предвид отвореността на българската икономика към света и по-специално към страните-членки на ЕС, то икономическите процеси в България ще се влияят от инвестиционната активност и развитието на външната търговия на международен план, но мерки за справяне с евентуални негативни процеси трябва да бъдат взети при проява на ясни индикатори, че такова развитие ще настъпи, завърши Борисов.
