Европейската комисия (ЕК) прие нови правила за държавната помощ в сектора на селското стопанство (т. нар. минимална помощ или помощ de minimis). С новите правила се увеличава максималният размер на средствата, които националните органи могат да отпуснат за подпомагане на земеделските стопани без да е необходимо предварително одобрение от Комисията.
В момента максималният размер на помощта, която може да бъде предоставена на едно земеделско стопанство за тригодишен период, е 15 000 евро. Предвижда се тя да се увеличи до 20 000 евро.
За да се избегне евентуално нарушаване на конкуренцията, всяка държава от ЕС разполага с максимална сума на национално ниво, която не може да надхвърля. Националният таван се определя в размер на 1.25% от годишната селскостопанска продукция на съответната държава през същия тригодишен период. В момента този "таван" е 1%.
Ако за даден селскостопански сектор съответната държава не изразходва повече от 50% от общия си пакет за национална помощ, тя може допълнително да увеличи размера на минималната помощ за едно стопанство до 25 000 евро, а националният таван – до 1.5% от годишната продукция, допълват още от ЕК.
От държавите, които изберат този най-висок таван, ще се изисква съгласно новите правила да създадат задължителни централни регистри на национално равнище. По този начин предоставените помощи ще могат да се проследяват с цел да се опрости и подобри на отпускането и мониторинга на т. нар. минимална помощ. Няколко държави членки вече поддържат такива регистри, което ще им даде възможност незабавно да приложат по-високите тавани.
Увеличението на таваните влиза в сила на 14 март и може да се прилага със задна дата по отношение на помощите, които отговарят на всички условия.
Максималният размер на националните помощи за земеделските стопани ще бъде увеличен съществено, осигурявайки по-голяма гъвкавост и ефективност, по-специално в условия на криза и в ситуации, изискващи бърза реакция от публичните органи.
Благодарение на това решение държавите от ЕС ще имат възможност да увеличат подкрепата за земеделските стопани, без да се нарушава функционирането на пазара, като същевременно се намали административната тежест за националните органи.