Според повечето българи тв каналът е индикатор за качеството на програмното съдържание

watching-television-13-08-13

Новото проучване „Бъдещето на телевизионната реклама” на Discovery Networks и Future Foundation показва, че 78% от българските зрители са съгласни, че когато гледат телевизия, телевизионният канал сам по себе си е добър индикатор за качеството на програмата.
Изследването доказва, че потребителите все още усещат превъзходството на телевизията и осъзнават, че рекламата е пряко свързана с финансирането на качествено съдържание. Въпреки нарастващото време, което потребителите прекарват онлайн, използвайки различни устройства, 57% от българите се задържат пред телевизора повече от 3 часа на ден. Едно от основните заключения в новия доклад на Discovery Networks е, че телевизионната реклама продължава да бъде много въздействаща. Това се случва въпреки рязкото увеличение на интернет потреблението, повечето време, прекарано онлайн и тенденцията към гледане на повече от един канал едновременно (multi-screen viewing).

За проучването „Бъдещето на телевизионната реклама” на Discovery Networks са анкетирани 3 000 телевизионни зрители от 10 пазара в региона на Централна и Източна Европа, Близкия Изток и Африка (CEEMEA): България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Русия, Южна Африка, Турция, Украйна и ЮАР. Докладът включва и резултати от пространни интервюта с експерти в индустрията. Регионът на CEEMEA покрива 26,1% от зрителската аудитория в света - общо 1,866 млрд. души с 16,5 % от световната покупателна способност.

„Бъдещето на телевизионната реклама” показва, че високотехнологичният начин на живот, телевизионните услуги на поискване и възможността да имаме по-голям контрол над това какво да гледаме, се отразяват на начина, по който се гледа телевизия. През 2014 г. обаче зрителите в CEEMEA показват пълно разбиране на връзката между достъпност, качествено съдържание и рекламата, която го финансира.

Според резултатите от проучването, България е втората водеща страна в региона с 52% от зрителите, които искат рекламите да бъдат по-дълги, но да се излъчват по-рядко. Преднина имат единствено унгарците с 57%, които търсят повече баланс между продължителността и честотата на рекламите. 40% от анкетираните българи помнят между 2 и 5 марки, рекламирани в рамките на 24 часа.

В медийния пейзаж, където потребителите са способни да избират точно как, къде и кога искат да се ангажират с медийно забавление, доверието в телевизионните канали е изключително важно. 72% от българите са съгласни, че липсата на реклами ще понижи телевизионното качество, а 78% смятат, че когато гледат телевизия, каналът сам по себе си е индикатор за качеството на програмата.

„Бъдещето на телевизионната реклама” разкрива още, че 52% от анкетираните зрители в България са съгласни, че рекламата има по-голямо влияние над тях, когато е излъчвана по канал, на който се доверяват.

Почти една трета от зрителите в CEEMEA са по-склонни да поръчат продукт, който спонсорира програма. У нас 77% от зрителите приемат програмното спонсориране, а 54% не намират за смущаващо, ако програмата е спонсорирана от определена марка.
Проучването показва, че българската аудитория ясно разбира, че рекламата има най-голямо влияние, когато комбинира различни комуникационни канали, за да засили посланието си. 72% от родните зрители запомнят рекламните кампании повече, ако ги виждат в различни медии (телевизия, онлайн, външна реклама, постери).

Резултатите показват, че аудиториите на CEEMEA са позитивно настроени към технологичния напредък, който им дава възможност за достъп до телевизионното програмиране и предпочитаното от тях рекламното съдържание. Високотехнологичният начин на живот вече е повлиял на повече от половината анкетирани в региона, които продължават „връзката“ си с марката чрез телефона или таблета си, след като телевизионната реклама е приключила. Тези условия създават по-голяма ангажираност на аудиторията към марката от когато и да е било. Според „Бъдещето на телевизионната реклама” повече от половината потребители в региона проявяват интерес към персонализираната реклама, която се превръща в по-значима и по-ангажираща, въпреки значителната разлика в отделните райони. България е водеща в тази нагласа на зрителите - над 70% са съгласни с това твърдение, докато този показател пада под 40% в Русия.

Eто и основните заключения от проучването:
Телевизионната реклама работи:
• 57% от българите гледат най-малко 3 часа телевизия на ден, като за региона на CEEMEA процентът е 50, а всеки шести гледа телевизия над 5 часа дневно.
• Над 70% от анкетираните са съгласни, че телевизионното качество ще се намали без наличието на реклами. В България това мнение споделят 80% от анкетираните.
• Всеки трети пък смята, че спонсорството увеличава склонността му към покупка на стока.

Оптималната дължина на рекламните паузи все още не е определена
• Потребителите в CEEMEA предпочитат по-дълги, но по-редки рекламни блокове. В България 52% споделят това мнение.
• Телевизионните доставчици трябва да балансират между желанията на потребителите и кое е най-доброто за марките, ако искат да се откроят от останалите реклами в рекламния блок. В потвърждение, 70% от анкетираните помнят 5 или по-малко реклами на ден. Проучването сочи, че 1/4 от българите не могат да назоват повече от 5 реклами, които са гледали в рамките на деня.

Каналите създават ангажираност
• 78% от българите, участвали в проучването, са съгласни, че качественото съдържание е ключ към създаването на рекламна ангажираност.
• 1/3 от зрителите в CEEMEA са напълно съгласни, че рекламата, излъчвана по надеждни канали, е по-въздействаща, въпреки че положителният ефект до голяма степен е подсъзнателен.

Телевизионната реклама е по-ефективна, когато се излъчва на втори екран
• Потребителите са съгласни, че рекламата, излъчвана по различни комуникационни канали, има по-голямо влияние. Повече от 70% от българите споделят мнението, че 360-градусовите кампании са силно въздействащи.
• Проучванията показват, че високотехнологичният начин на живот активно засилва, а не намалява рекламната ефективност. 50% от анкетираните са търсили продукт или услуга онлайн, след като вече са гледали рекламата му по телевизията. По този критерий България се откроява със 70%.

Бъдещето е персонализирано
• 85% от българските потребители биха искали да имат възможността да пропускат дадена реклама, за да избират и гледат най-подходящата за тях.
• Над 50% от анкетираните в региона желаят рекламата да е съобразена спрямо конкретните им нужди. 70% от българите са съгласни с това твърдение.
• Половината от потребителите в региона биха искали директно да се ангажират и поръчват това, което са видели на екрана. 50% от участниците в проучването биха искали да могат да купуват продукти само с натискането на един бутон. 47% от българите са заинтересовани да обсъждат програмното съдържание в социалните мрежи, докато гледат телевизия.

Пълното проучване е достъпно на www.discoveryinsights.com, а видеото, обобщаващо всички заключения в „Бъдещето на телевизионната реклама”, е достъпно тук.

 

Споделете:

Присъединете се
към 12 257 читатели

ENTERPRISE е прецизно таргетирано B2B печатно издание за практически бизнес и интелигентно управление.