В резултат от дъждовното време пазарът на бира у нас се е свил с около 4-5% през юни, като се очаква негативната тенденция да се запази и през юли. Това със сигурност ще удари годишните резултати на българския пивоварски сектор, който е силно зависим от консумацията през летните месеци. В тези условия, прогнозираният ръст на сектора от 1% за 2013 г. дори може да се окаже оптимистичен. Това съобщи председателят на УС на Съюза на пивоварите в България (СПБ) и генерален директор на „Каменица” Драган Радивоевич на пресконференция на браншовото обединение в четвъртък.
Оборотите растат, но не и печалбите
През 2012 г. българските производители на бира отчитат 4.1% ръст на реализирания обем продукция спрямо 2011 г. Растежът е по-голям сред членовете на СПБ - 6.1%. На практика, част от сдружението са почти всички производители на бира у нас (”Болярка - ВТ” АД, „Бритос” ЕООД, „Загорка” АД, „Каменица” АД, „Карлсберг България” АД, „Ломско пиво” АД, малки пивоварни, производители на хмел и малц, научни институти, доставчици и др.). Предприятията обаче отчитат доста по-нисък темп на приходите от продажби. През 2012 г. той е едва 1.6%. „Българските пивовари реализират сериозни обороти, но поради високата конкуренция, ефективността е ниска.”, коментира Владимир Иванов, член на УС на съюза.
По данни на СПБ, през 2012 г. консумацията на пиво на глава от населението в България е 73 литра. За 2012 продадените количества бира на българския пазар са 5 404 000 хектолитра (540 млн. литра) Според НСИ, вносът е 424 000 хл. пиво, а износът е в пъти по-малък - 92 800 хл.
„Въпреки че българският пазар на бира отчита слаб ръст през 2012 г., най-доходоносният тип опаковки – стъклените бутилки, продължава да намалява в обеми. През последните години е налице и значителен ръст на дела на продажбите през каналите за т.нар. „модерна търговия” (големи супермаркети и търговски вериги), докато продажбите в заведенията свиват значително своя дял. Ето защо ръстът в приходите от продажби на пиво е много по-нисък, отколкото ръстът в самите обеми на реализация на бира” – коментира Драган Радивоевич.
Нови предпочитания
Една от основните тенденции на българския пазар на бира е, че през последните години пластмасовите разфасовки трайно изместват традиционно най-популярните стъклени бутилки. Ако през 2006 г. 54% от консумираното пиво е било в стъклени бутилки при 37% за пластмасата, то през 2012 г. 60% от пазара се пада на големите пластмасови бутилки за сметка на едва 28% за стъклените. Кеновете и наливната бира формират останалите 12% при приблизително равни пропорции.
„Прави впечатление, че хората се пренасочват от по-високия клас към най-ниския сегмент – големи разфасовки, пластмасови бутилки. Това показва, че като цяло покупателната способност се свива.”, коментира пред ENTERPRISE изпълнителният директор на „Ломско пиво” Петър Петров. Той е на мнение, че времевият фактор и сезонноста на пазара не са основните проблеми на бранша, а по-скоро самата криза е причината за спада в потреблението.
От друга страна, огромната изненада дори и за самите производители са плодовите бири, които едва за година от появата си у нас вече заемат около 4% от целия пазар.
„Борбата е безмилостно жестока”
Така Владимир Иванов описва конкуренцията в сектора, в който българските производители на първо място се съревновават помежду си, а на второ - и с навлизащите международни конкуренти в следствие от експанзията на търговските вериги. Към момента, около 8.5% от пазара се заема от вносно пиво. По думите му, единствените възможни мерки срещу мощните чужди играчи са поддържането на високи стандарти, обновяването на продуктите и опаковките и големите инвестиции в производството. Това се потвърждава и от данните обема на инвестициите в бранша през 2013 г. които възлизат на 68 млн. лв. при по-малко от 50 млн. лв. година по-рано. Само за година на пазара са навлезли 33 нови опаковки и изцяло нови продукти. Заетите в сектора служители са 2500, или с 80 души повече от 2011 г.
„Ние не сме наивници и не си правим илюзии, че могат да се въведат регулации, докато се намираме на открит пазар”, допълни Иванов.
Изглежда, че най-малко засегнати от ожесточената конкуренция са по-малките играчи. „Ние имаме две основни предимства. На първо място ценово, тъй като плащаме половин акциз и на второ, регионално – намираме се в Северозападна България и се стараем да се задържим там. Поради това успяваме, чрез лични контакти и специално отношение към местните клиенти и дистрибутори, да реализираме прогнозните си планове”, обясни Петър Петров.
„Малките пивовари се развиват по-бързо от големите. При тях най-големите обеми на продажби са във физическа близост до самата пивоварна. При националните производители нещата са по-сложни. Ето защо залагаме на иновациите и фокуса върху определени брандове. Тази година се фокусираме върху Каменица, Астика и Старопрамен. 90% от всичките ни инвестиции отиват в тези брандове.”, допълни Драган Радивоевич.
Без перспективи за ръст на износа
Според представителите на пивоварския бранш, малките обеми на българския износ на бира ще се запазят, тъй като експортът е движен основно от търсенето от българските емигрантски общности. Неслучайно изнасяме най-много за страни като Гърция, Кипър, Испания и Великобритания. Затова и не е изненадващо, че по данни на НСИ, сериозни количества българска бира отиват в Белгия и Холандия, които иначе са известни като едни от най-големите износители на напитката в Европа.
„Няма как износът да нараства, тъй като това означава да се правят огромни инвестиции в маркетинг и реклама, които са необосновани”, категоричен е Владимир Иванов.
