Изкуственият интелект (ИИ) може да премахне в бъдеще милиони работни места, навреждайки на икономическия растеж в развиващи се региони като Африка.
Професионалният ми път премина в международното развитие и през последните години създадох в Оксфордския университет изследователска група, която да се занимава с въздействието на внасящи радикална промяна технологии върху развиващите се икономики, пише Иън Голдин, професор по глобализация и развитие в Оксфордския университет. Той е автор на документалния филм "Ще убие ли ИИ развитието", излъчен по Би Би Си.

Може би най-важният въпрос, който разглеждаме, е дали изкуственият интелект ще представлява заплаха, или ще открие нови възможности за развиващите се региони като Африка.

Оптимистите казват, че такива места могат да използват бързо напредващите системи с ИИ, за да увеличат своята производителност и да направят гигантски скок напред.

Аз обаче съм все по-обезпокоен, че изкуственият интелект на практика ще блокира традиционния път за растеж, като замени нископлатените работни места с роботи.

Както ни казва Кай-Фу Лий, който работи като в Пекин и инвестира в изкуствен интелект, ИИ е потенциално най-революционната технология, която ще се появи през този век. Той освен това, наред със свързаните технологии на машинното обучение и роботиката, напредва със светкавична скорост, пише професорът, цтиран от БТА.

ИИ вече има капацитетът да замени много работни задачи, които са основани на правила и повтарящи се, и не изискват голяма сръчност или отзивчивост. В развитите икономики, например, роботи замениха доста повече от половината работни места в автомобилостроенето и свързани с него отрасли през последните десетилетия.

Автоматичните системи вече се радват на по-висок процент на доволни потребители, отколкото хората в кол центровете, а това заплашва един ключов източник на работни места в много страни.

По същия начин системи, които позволяват използването на ИИ, водят до значителни загуби на работни места в "задните офиси" на банките, здравните, застрахователните и счетоводните компании. Това са работни позиции, които през последните години бяха прехвърлени в развиващи се страни като Индия, Виетнам, Южна Африка и Мароко.

Работни места, изложени на риск?
Според нашето изследване в Оксфорд около 40% от работните места в Европа са уязвими от ИИ през следващите десетилетия. Същото важи за близо половината в САЩ и още по-голям дял в развиващите се държави.

Някои твърдят, че ИИ ще създаде също толкова много работни места, колкото ще бъдат загубени заради роботите, и че не бива да се тревожим прекалено много. Аз обаче смятам, че тези нови работни места ще бъдат съсредоточени в някои части от развития свят и че развиващите се страни ще останат встрани.

Това е от най-голямо значение в по-бедните държави, които използват своята сравнително нископлатена работна сила като първи етап от догонването на развитите икономики. Примери за това са Китай, Тайланд и Виетнам.

По-голямата част от заплашените работни места на такива места ще бъдат по-ниско квалифицирани. Фактът, че също така има тенденция бедните страни да страдат от недостиг на висококвалифицирани работници, обаче може да подкопае още повече тяхната конкурентоспособност.

Развитието на спомагателни технологии ще направи предизвикателството още по-голямо. 3D принтирането ще се комбинира с ИИ, за да позволят на потребителите в богатите страни да си правят сами, много по-близо до дома, дрехи, обувки, устройства и други продукти според своите индивидуални нужди.

Увеличаването на това производство може да означава, че епохата на изнасяне на производства в развиващите се страни наближава своя край.

Гай Райдър, генералният директор на Международната организация по труда (МОТ) към ООН, показва как политиката на протекционизъм ще ускори тази тенденция. Връщането на производства в развитите страни никога не е било на по-високо равнище, въпреки че у дома си идват не работни места, а ИИ и роботизирани процеси.

Нарастващо неравенство
В момент, когато технологиите играят все по-доминираща роля в глобалната икономика, онези части от планетата, които движат техническото развитие, придобиват още по-голяма мощ. Просто погледнете концентрацията на богатство и доходи на места като Силициевата долина.

Тази тенденция може да стане глобална, като увеличи неравенството. Тъй като дигиталната икономика е трудна за количествено измерване и е трансгранична, данъчните приходи на държавите са подкопани - нещо, което намалява инвестициите в инфраструктурата, здравеопазването и образованието.

Технологичният сектор освен това изсмуква таланти от целия свят, оставяйки недостиг на човешки капитал в някои държави. Всички икономики сега изискват висококвалифицирани хора да работят в отрасли като изкуствения интелект, но е налице тенденция тези обикалящи света индивиди да предпочитат да живеят в сигурни и развити градове, които предлагат най-добрите кариерни възможности.

С някои изключения, които са впечатляващи, като Бангалор в Индия, за по-бедните страни ще е по-трудно да привличат и задържат такива работници, което ще ги направи още по-уязвими.

Ефектът на концентрацията е очевиден не просто от гледна точка на местоположението, но и сред самите компании.
Например, едва шепа, които работят в САЩ и Китай, сега доминират сектора на ИИ. Това означава, че европейските и японските компании изостават.

Лъч надежда?
Всичко ли е загубено? Може би не. Появяват се нови фирми, които имат за цел да използват ИИ, за да повишат икономическия растеж и производителността в развиващите се страни. Те също така осигуряват на гражданите достъп до образование, здравеопазване, заетост и други възможности.

Една такава компания е M-Pesa. Тя използва система, основаваща се на мобилната телефония, за трансфер на пари, чиято платформа е използвана от над 60% от кенийците. M-Tiba, друго кенийско приложение, използва подобна технология, за да предоставя здравни услуги на над 4 милиона души.

Някои експерти твърдят, че ИИ може да донесе в развиващия се свят същите внасящи радикална промяна ползи като мобилните телефони, помагайки за преодоляване на липсата на инфраструктура, която допринася за ниските доходи и изпадането на развитието в застой.

Публикувани неотдавна доклади на проекта Pathways for Prosperity Commission и на Световната банка твърдят по подобен начин, че изкуственият интелект и дигиталната икономика могат да осигурят образование, както и работни места и доходи, за хората в бедните страни, включително за онези в изолирани селски райони.

Много от тези компании обаче са едва в началния етап от развитието си и все още не е ясно дали те ще успеят. Не е ясно и дали положителният опит в малък брой страни като Кения може да бъде възпроизведен успешно другаде, нито пък дали позитивите са повече от заплахите, не на последно място от гледна точка на загубените работни места и данъчни приходи, както и на нарастващото неравенство.

Часовникът цъка и рисковете за развитието, породени от изкуствения интелект, никога не са били по-големи. Политическите ръководители навсякъде трябва да слушат внимателно и да помислят сериозно как да отговорят.