Две различни гледни точки - юридическа и технологично-обществена, очертават една и съща картина: Европа изгражда първата в света цялостна регулаторна рамка за изкуствения интелект, но има опасност България да влезе в този процес с реални рискове от институционално или друго изоставане. Поведението на бизнеса, образованието и администрацията у нас може да бъде определено като "високорисково".

В интервю за БТА адвокат Атанас Костов, управляващ съдружник на кантора "ЮСАУТОР", разглежда Регламента за изкуствения интелект (AI Act) като фундаментална промяна в правото - акт, който за първи път регулира самите алгоритми според риска, който носят за човека и обществото.

"AI Act задава ясни юридически рамки за разработчици и потребители на ИИ технологии, включително забрани за системи с неприемлив риск, изисквания за прозрачност и сертификация на високорискови системи, т.е. формулира правилата за правоприлагане по темата "изкуствен интелект", коментира той.

Той предупреждава, че липсата на национална рамка, подготвени съдилища и експерти може да доведе до хаотично и репресивно правоприлагане, което да удари иновациите и бизнеса.

Според него Закондателният акт за изкуствения интелект (AI Act) неизбежно ще създаде нова правна специализация - "право на изкуствения интелект", а човешкият надзор ще остане ключов елемент, независимо от навлизането на автоматизацията в правосъдието и администрацията.

"По същество това означава, че изкуственият интелект вече не се третира просто като софтуер, а като регулируем продукт/система с изисквания за документация, прозрачност, отговорност и безопасност. Това прави Акта за изкуствения интелект качествено различен нормативен акт от GDPR и други подобни, да ги наречем "традиционни технологични регулации", добавя юристът.

Костов подчертава, че законът поставя човека в центъра чрез механизми за прозрачност, човешки надзор и сертификация, но предупреждава за сериозни рискове в България: липса на експерти, неясноти в дефинициите, отсъствие на национални подзаконови актове и неподготвеност на съдилищата.

Като адвокат с дългогодишна практика в спорове по интелектуална собственост, конкуренция, интернет право и защита на онлайн бизнеси той вижда пряка опасност неправилното правоприлагане да доведе до репресии над компании и иновации.

От своя страна експертът по киберсигурност Ясен Танев поставя акцент върху практическата страна на регулацията и върху човешкия фактор. Той подчертава, че Европа е избрала различен път от САЩ и Китай - път, в който етиката и човекът са в центъра.

"В САЩ всичко се движи от капитала, от бързата печалба и от рисковите инвестиции. Там регулацията има една основна задача - да стимулира рисковия капитал да се насочва към тази сфера, като същевременно се ограничава износът на ключови технологии към конкурентни държави", коментира Танев.

"От другата страна е вторият хегемон - Китай. Там регулацията и доктрината са изцяло в услуга, цел и полза на Китайската комунистическа партия и на разбирането ѝ за "благо за народа". Това е философия, коренно различна от американската", добавя той.

Танев предупреждава за липсата на "AI хигиена" в България, за масовото и рисково използване на генеративни модели без оценка на въздействието и за илюзията, че компаниите имат време до 2026 г., при положение че ключови разпоредби на AI Act започват да се прилагат още през август 2025 г.

Той разглежда AI Act като част от по-широка регулаторна екосистема, заедно с DORA, NIS2, Акта за киберустойчивост и Акта за данните, и настоява, че устойчивостта е въпрос на избор - и за бизнеса, и за държавата.

И двамата се обединяват около извода, че най-големият дефицит на България не е в инфраструктурата, а в компетентността - в подготвените хора, в институционалния капацитет и в способността обществото да направи осъзнат избор как да използва изкуствения интелект. Без това рискът не е просто технологичен, а демократичен и икономически, подчертават те.