Макар и все още рядко да ги виждаме по българските пътища, електромобилите стават все по-актуална тема в бизнес средите в България и Европа. Факт е, че ако секторът, който държавата вече определи за приоритетен, се развива с необходимите темпове, това не само ще подобри състоянието на околната среда и качеството на живот в градовете, но и ще отвори огромна възможност за развитие на иновативен, модерен и устойчив български бизнес. За да се случи този сценарий обаче, са необходими редица законови промени, както и значителни финансови и данъчни облекчения. А това със сигурност нито ще стане лесно, нито бързо. Добрата новина е, че макар и бавно и със закъснение, процесът вече е започнал.

Целите

Основният стимул за развитието на електромобилността у нас, очаквано, идва от ЕС, който в стратегията Европа 2020 официално постанови, че до 2020 г. емисиите на CO2 трябва да бъдат намалени с 20%. Не е тайна, че около 25-30% тези емисии идват именно от стандартните автомобили с двигатели с вътрешно горене. Целите, които Европа си поставя за периода след 2020 г. са още по-амбициозни, а неспазването им неминуемо ще означава санкции за провалилите се страни-членки. Това на практика означава, че много по-екологичните електромобили нямат алтернатива за движение в градовете на бъдещето, и преходът към тях ще бъде неизбежен.

Именно поради тази причина се очаква, че до 2025 г. електрическите или частично електрическите (хибридните) превозни средства ще достигнат до 50 % от регистрациите на нови автомобили в Европа, показват прогнози на българския Индустриален клъстер Електромобили. По данни на Българската стопанска камара, към момента заетите в сектора в страните от ЕС са 1.5 млн., а компаниите, специализращи в елекрическата мобилност са 50 000, реализиращи над 74.5 млн. евро добавена стойност (близо 42% от тази добавена стойност идва от Германия).

Средствата

Основният аргумент срещу електромобилите, който засега възпрепятства широкото разпространение на този тип превозни средства по пътищата, е високата им продажна цена, която засега може да бъде смъкната само с насърчителни лизингови схеми. Към момента в България де движат едва около 1500 електрически превозни средства, а поръчките на лични автомобили са едва по няколко годишно. Смята се, че дори и през 2025 г. производствените разходи за един клас електромобили ще са с 60 % по-високи от тези на колите с двигатели с вътрешно горене. Доста по-евтино излиза технологията на конверсия от традиционен към хибриден автомобил (между 8 и 15 хил. лв) и именно затова в днешно време такива се срещат много по-често както в Европа, така и в България.

В същото време, разходите на километър пробег са значително по-малки, особено предвид постоянното поскъпване на горивата. Зареждането на електрическия двигател за 150 км. струва 12 лв., което е два пъти по-евтино от зареждане с дизелово гориво.

От друга страна, само 13 % от клиентите биха приели пробегът с едно зареждане да е под 250 км. Автомобилните производители и доставчици ще трябва да постигнат автономен пробег с едно зареждане от поне 400 километра, за да може електромобилът да избяга от своята малка ниша и да постигне широко разпространение, категорични са от ИКЕМ.

Преодоляването на тази бариери пред потреблението излиза скъпо, и затова на този етап най-често се поема от държавата. В тази насока популярни са данъчните стимули като освобождаване от ДДС за покупка на електромобил, освобождаване от общински такси и такива за регистрация, а в някои страни от ЕС дори се прилагат директни финансови насърчения. В Холандия, Великобритания и Франция покупката на кола на ток се подпомага със сума между 5000 до 10 хил. евро.

Българската държава, която още през март т.г. постави развитието на електромобилността като една от основните цели в икономическата си стратегия, също въведе стимули за потреблението на електрически преводни средства. От 1 септемрви собствениците на електромобили са освободени от такса регистрация в КАТ, местни данъци и такси, закупуване на винетки, както и от такси за паркиране в цялата страна. Освен това, временно електрическите превозни средства ще могат да се движат и по бус лентите, тъй като са малко на брой и засега не пречат на публичния транспорт.

Факт е обаче, че предвид платежоспособността на българския потребител, новите мерки, макар и добри на думи, надали ще дадат значителни резултати на практика. Затова от ИКЕМ настояват за най-ефективната мярка, а именно финансовото стимулиране - всеки купувач, независимо дали е физическо или юридическо лице, да получава премия от 5000 лв. за закупуване на нов електромобил и от 2500 – за конвертиран. Според клъстъра, парите за това трябва да се осигуряват от специален зелен фонд   - фонд „Козлодуй”, Фонд „Парникови емисии“, и др. От друга страна, някои от правителствените нефинансови стимули са безсмислени - например освобождаването от винетки практически няма как да даде никакъв ефект, тъй като елекрическите превозни средства се движат в градовете, а не по междуградски маршрути, поради липсата на зарядни станции.

Надеждите за бизнеса

Амбициозните европейски изисквания далеч на са единствения аргумент за развитието на сектора у нас. Както и БСК подчертава, България може е да се похвали с традиции и специализация в производството на електротехническо и енергетично оборудване и изделия, както и в областта на машиностроенето. Освен това, български компании са собственост на водещи международни фирми в сектора, а други са надеждни партньори на големи автомобилостроители като поддоставчици на възли, компоненти и детайли.

Според данните на БСК, на територията на България с производство на електрически съоръжения се занимават около 1000 фирми, основно в Южна и Югозападна България, заемащи около 3.7% от индустриалното производсто. Заетите в тези компании са около 30 000 души.

„В България на този етап има производство на лек товарен електромобил във фирма „Ди Вен” ООД в Лом и на подготовка за производство на лек електрически автомобил в завода на „Литекс моторс” край Ловеч. Има и други фирми, които, на базата на производството на електрокари, могат да разгърнат и такова за различни модели производствени машини с електрически двигатели, както и много са фирмите, които произвеждат или биха могли да произвеждат агрегати, възли и дейтайли за новите машини. В това число влизат производителите на електродвигатели, на батерии, крушки, кабели, тапицерии, релета, пластмасови детайли и десетки други“, обяснява инж. Начо Халачев, член на ИКЕМ

„Все още обаче няма търсене“, категоричен е той. Все още обаче няма търсене. „То може да бъде провокирано от различни стимули, които ще се засилят и разширят от следващата година. Очакваме също поява на много по-евтини електрически модели автомобили, на налагане на ефективни алгоритми за конверсия (преоборудване) на традиционни в електрически автомобили и по-нататъшно поевтиняване на батериите. Вече се прилагат и атрактивни схеми за продажба, при които батерията се предлага на лизинг. Това веднага сваля цената на електромобила с около 40 %, а лизинговите вноски са на равнище на парите, които един шофоьор би дал месечно за изминаване с бензин (дизел) на 1200-1300 км“, коментира още той.

За да се ускорят процесите, според Начо Халачев е необходимо държавата и заинтересованите страни от частния и науния сектор да работят в поне дузина направления, а именно промени в законодателството и в нормативната база, разработване на организационни, данъчни и финансови стимули за електромобилите, изграждане на зарядна инфруструктура, подготовка на висши и средни кадри за обслужване на електромобилността, разгръщане на развойно-изследователска и научна дейност, разработване и лансиране на маркетингови и пазарни методи за разпространение и налагане на новите продукти, ПР-акции за популяризиране на електромобилите, привличане на инвеститори за различните дейности и производства, привличане на местните власти към тази кауза, ориентиране на държавното мислене към утвърждаване на „зеления” транспорт и др.

Крачка напред в образованието

Засега България разполага с малко, но квалифицирани и опитни инженерно-технически кадри. Те обаче далеч не са достатъчни, за да може страната да се утвърди като фактор в сектора на елекромобилността на картата на Европа.

В тази насока обаче имаме добри новини – от новата академична година есента четири български университета се очаква да предложат програми за подготовка на кадри в областта на електромобилостроенето. Освен Техническият университет в София, това са още Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков" в София, Русенският университет "Ангел Кънчев" и Европейският политехнически университет в Перник.

„Сам по себе си фактът, че четири ВУЗ-а тръгват едновременно с програми за подготовка на инженери в тази сфера, е многозначителен. Очакванията са, че с годините този интерес ще расте не само у нас, но и в чужбина. Той ще е още по-голям, ако България успее да се наложи поне като регионален лидер в електромобилността. В тази сфера ние имаме традиции и опит (да припомним, че в края на 70-те и началото на 80-те години България бе на световния връх при производството на електрокари), които безспорно ще бъдат използвани при подготовката на програмите и в организацията на обучението“, оптимист е инж. Халачев.