Българският бизнес отделя средно 441 часа годишно, за да отговори на всички местни данъчни изисквания, което е с 12 часа по-малко спрямо предходната година. Това обаче е значително над средното по света - 238 часа. Така България продължава да пада в глобалната класация Paying Taxes на консултантската компания PwC и Световната банка, като губи пет позиции и заема 97-о място от 190 държави.
Единствената държава с по-лош резултат от България в съюза е Италия, която също губи позиции и се класира на 128-о място.
При изчисляването на тежестта и времето за администриране на данъчните изисквания PwC и Световната банка използват модел, който включва средно голяма компания с ограничена отговорност, регистрирана от граждани на съответната държава, която има дейност само на нейна територия и не се занимава с внос и износ.
Когато се измерва времето, необходимо за плащане на данъците, се включва попълването на декларации, обработката им от администрацията, както и възстановяването на надвнесен данък, обжалване и ревизии, съобщава агенция Кросс.
Резултатите на България почти не се променят спрямо миналата година. Общата оценка на страната е 72,3 точки от максимални 100 при 72 миналата година.
Времето, нужно да се спазят всички данъчни изисквания, се скъсява с 12 часа до 441 часа. Най-много отнема изпълняването на изискванията, свързани с отчитането на данъци от персонала - нужни са 250 часа годишно (86 средно за света).
Плюс за страната е относително ниската обща данъчна тежест спрямо печалбата на компаниите. Тя леко се увеличава през 2018 г. - от 27,7% през 2017 г. до 28,4%, но остава една от най-ниските в ЕС след Румъния (20%), Люксембург (20,4%), Хърватия (20,5%), Кипър (22,4%), Дания (23,8%) и Ирландия (26,1%). Повишението в България идва от разходите за персонал, където вероятната причина са по-високите заплати.
Тази година Бахрейн измества традиционния лидер в класацията - Хонконг, с резултат 100 от 100 и едва 22,5 часа годишно, заделени от бизнеса за плащане на данъци, в Хонконг са 34,5 часа. Причината за скока на Бахрейн е наличието на електронна система за изплащането на социални осигуровки.
