През 2012 г. България се нарежда на 65 място в света по износ, което е покачване с 4 места спрямо предходната година. Тъй като икономиката ни няма два или три структуроопределящи отрасли, няма как да се очаква България да е експортен лидер в цял сектор. Същевременно обаче, страната има отлични позиции в износа на нишови продукти. Ето защо, по-нататъшната държавна експортна специализация трябва да бъде продуктова, а не секторна. Това показва анализ на на главния директор на център „Външноикономическо сътрудничество“ Българската стопанска камара Веселин Илиев.
В този смисъл, 18-те секторни експортни стратегии, изготвени неотдавна по поръчка на Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия, трудно могат да имат практическо приложение при взимането на политически решения, а и решения на фирмено ниво, категоричен е експертът.
Публикуваме основните изводи на доклада, анализиращ мястото на България в световния износ.
Износ на България за 2012 и тенденции в периода 2008-2012
Както и в предишни години, водещите експортни групи стоки на България са горива и мед, следвани от електрически и електронни изделия и машини. Експортният ръст при горива и мед изпреварва ръста на световния внос, но и при двете групи стоки голяма роля играе нарастването на цените. Износът на електроника и електротехника през последните 5 години (2008-2012 г.) бележи средно годишен ръст 12%, докато световният внос расте с 6% за същия период, т.е. страната ни печели пазарен дял, въпреки спада през 2012 година.
Постижения има при машините: за 5 години средният ръст е 6% при средногодишен ръст на световния внос 5%, също с известно отстъпление през 2012. Следващите групи продукти са житни растения, облекла, различни от трикотажните, желязо и стомана и фармацевтични продукти. Много силен ръст има при житните растения – средно 17% за 5 години при ръст на световния внос от 5%, и при фармацията – съответно 23% срещу 4%. Изостават облеклата и желязо и стомана – и при двете групи се регистрира не само спад през 5-те години, но и загуба на пазарен дял.
През последните години традиционно добре се представя износът на маслодайни семена – средно 18% ръст на нашия износ при 9% ръст на световния внос; има съществен спад от 32% през миналата година. Впечатление прави износът на автомобили (части) и велосипеди – ръст от 32% средно за пет години, въпреки миналогодишния спад от 14%.
Анализът по подпозиции на Хармонизираната система (ХС) е по-интересен.
През последните 5 години (2008-2012) при всички стоки с износ над 250 мил.щ.д., с изключение на електроенергия и комплекти проводници за автомобили, ръстът в стойност изпреварва ръста в количество. Това означава, че част от ръста на износа се дължи на повишени цени, а не на повече произведена и изнесена продукция. В стойностно изражение през 2012, България има най-голям износ на средни и тежки нефтени деривати, но за периода 2008-2012 средногодишният ръст е 7% при ръст на световния внос от 12%, като българският ръст за този перод се дължи изцяло на ръст на цените и липса на ръст в количество.
Следващи в експортната ранглиста са леки нефтени деривати със средногодишен ръст за периода 2008-2012 от 17 %, от които почти 60% се дължат на по-високи цени. При рафинирана катодна мед има 31% средногодишен ръст срещу 11% ръст на световния внос. При тази стока има значителен количествен ръст, което се дължи на внедряване на нови технологии за последваща обработка на нерафинирана анодна мед; при нерафинирана анодна мед освен спад, регистрираме загуба на международни позиции. Въпреки този спад, България запазва водещо място в света при износ на нерафинирана анодна мед вече няколко години. Известна изненада на фона на информацията, идваща от българските производители, е представянето на износа на пщеница, която вече е на 5 място в експортната ни листа, бележи стабилен ръст за 2008-2012, увеличава експортни цени и заема нови пазари.
България е на 12 място в света по износ на пшеница.
Много добре се представя износът на медикаменти, който се изкачи на 6-та позиция и регистрара успехи в глобалната конкуренция. Традиционно за последните години, въпреки негативните данни за 2012, слънчогледовите семена заемат все повече пазарни ниши и поддържаме второ място сред сетовните износители с 14% от световния износ. На второ място в света сме по износ на руди и концентрати от скъпоценни метали, различни от сребърни, който факт ще се изследва допълнително. Много голям средногодишен ръст, основно количествен, бележи износът на цигари – 49% при ръст на световния внос 7%. Като един от малкото представители на стоки с по-висока добавена стойност сред водещите в износа, радва ръстът на комплекти проводници за автомобили, и в стойност – 16%, и в количество – 19%.
Динамика на пазарите на България
Водещи пазари за износа на средни и тежки нефтени деривати са Гибралтар с над 43% и Турция – 24%. За Гибралтар сме шести доставчик с много бързо растящ пазарен дял, основно за сметка на САЩ. Плътно след нас е Гърция, чийто ръст е още по-голям и, ако се запази, през 2013 ще ни измести от шестото място. В Турция сме на пето място сред доставчиците й с постоянно растящ пазарен дял основно за сметка на Русия.
Леки нефтени деривати изнасяме най-много за Турция 16%, Грузия 13%, Гърция и Обединените Арабски Емирства – по 9%. В Турция сме втори след Русия с бързо растящ пазарен дял, в Грузия сме втори след Румъния, но интересното е, че разликата между българските и грузинските данни е над 30%. България е най-големият доставчик и с много бързо растящ дял на гръцкия пазар, въпреки разминаването в данните от 33%. В ОАЕ сме едва на осмо място и с намаляващ пазарен дял.
Катодната мед отива за Китай 34%, Турция 27% и Италия 21%. Китай е най-големия вносител на продукта с цели 43% от световния внос. Печелим пазарни позиции в Турция и Италия, както и на почти всички важни за нас пазари. Анодната мед отива само за Белгия и Германия.
Водещи пазари за пшеницата са Испания 30%, Италия 23%, Румъния 16%, Гърция 12%. Най-добри цени, обаче, постигаме в ОАЕ, Ливан и Египет – средно около 320 щ.д./тон. На всички водещи пазарим бележим значителен ръст в пазарния дял, а в Португалия и Италия ръстът е над 100%. Конкуренти са ни Украйна, САЩ, Русия, като всички без САЩ постигат по-добри цени от българските. Прави впечатление, че Румъния купува от нас по цени около 280 щ.д./тон, а продава на други пазари по около 300 щ.д./тон.
Износът на медикаменти бележи 22% средногодишен ръст за 2008-2012 при ръст на световния внос 3%. Водещи пазари продължават да бъдат Русия 28% и Германия 12%. Усредненият ръст на продажбите в Германия за 2008-2012 в стойност е 162%, в количество 233%, като в този период германският внос расте в стойност с 9% годишно.
Въпреки спада в стойностно изражение на износа на слънчогледови семена с 25% през миналата година, България продължава да е на второ място в света. Най-важните ни пазари са Португалия, Холандия, Турция, Испания, Германия, като най-добри цени постигаме в Германия. С изключение на Германия, експортните ни цени са около 600 щ.д./тон, което е близо до средните цени на пазарите, на които продаваме. Печелим пазарни позиции в Португалия и Германия, губим в Турция.
Износът на електроенергия продължава да е значим за българската икономика. За периода 2008-2012 г. средният ръст е 3%, колкото и на световния внос. Износът на електроенергия е основно за Гърция, Турция, Македония, Сърбия, Румъния. Най-добрите цени постигаме в Турция и Румъния.
България продължава да изнася медни руди и техни концентрати за Намибия. По наша неофициална информация, там има инсталации за извличане на злато от тези концентрати с много висока ефективност. Регистриран е неголям износ за Китай и Испания.
Изнасяме и руди на благородните метали и техни концентрати, различни от сребърни. Дори сме на второ място в света. Постиганата експортна цена е около 270 хил.щ.д./тон, а основни пазари са Белгия и Корея. Нито една от двете не отчита внос от България на този продукт.
Обясним интерес представлява износът на цигари. 84% е за Ирак, където постигаме най-висока цена от над 14 хил.щ.д./тон и най-голям пазарен пробив – над 400% годишен ръст на продажбите. Ирак не подава данни към СТО и не можем да проверим те как отчитат вноса на цигари от България. Вторият ни експортен пазар според нашите данни е Черна гора с над 6,4 мил.щ.д., но самата Черна гора докладва внос на цигари от България за едва 241 хил.щ.д.
В резултат на няколко чуждестранни инвестиции България печели все повече пазарни позиции при износа на комплекти проводници за автомобили. Изнасяме за Турция 28%, Словакия 19%, Испания, Франция, Полша, Германия.
