БАН е създал проект за развитие на изкуствения интелект до 2030 година, който вече е предложен на Министерството на транспорта и информационните технологии и съобщенията и вече е обявено обществено обсъждане. проектната концепция за развитието на изкуствения интелект трябва да послужи на технологичното развитие на Стария континент. Изготвянето на стратегията се случва в рамките на програмата „Цифрова Европа“.
Това каза пред Bloomberg TV Bulgaria проф. Галя Ангелова, директор на Института по информационни и комуникационни технологии към БАН.
Всяка страна членка е призована да откликне и да въведе мерки, за да се максимизира ползата от вложеното публично финансиране за информационните технологии. Планираните направления са: развитието на структурата на изкуствения интелект (ИИ) както и създаване на публично пространство за данни с държавна подкрепа; повишаване качеството на висшето образование, кадрите и научния потенциал чрез въвеждане на математически-научни дисциплини във ВУЗ-овете; разработка на интелигенти системи в сферата на животновъдството и земеделието.
По думите на проф. Ангелова технологиите вече са „достатъчно зрели“, за да бъдат приложени в селското стопанство, информира investor.bg.
Тя даде за пример чужбина, където детайлни снимки от дрон показват състоянието на фермите - животните се отглеждат по автоматизиран начин, като се спестява непривлекателният труд, следят се показателите на отделните животни.
„В Испания имам наблюдения - там съществуват подобни прототипни ферми на базата на изкуствения интелект. Според мен това е бъдещето“, прогнозира директорът на Института по информационни и комуникационни технологии към БАН.
Проф. Ангелова е убедена, че тази стратегия няма да остане само на фаза концепция, а рано или късно ще се стигне и до действия и реализация.
„От една страна, ние сме длъжни да създадем стратегията, тъй като сме член на ЕС и Комисията е призовала всяка държава да реагира и да планира публични средства за следващия програмен период“, посочи тя и потвърди, че бизнесът също налага тази стъпка, защото с бързи темпове във фирмите навлиза изкуственият интелект.
Ученият е на мнение, че България е по-напреднала в IT-технологиите, свързани с изкуствен интелект, отколкото в науката.
„Тази теза се посочва и в доклад на ЕК“, информира проф. Ангелова и коментира факта, че България е все още далеч от изграждането на виртуални производства и умни фабрики.
Според нея една от причините, поради които световните и най-вече американски анализатори отчитат бавното навлизане на изкуствения интелект в Европа, е ниската степен на компютърна грамотност.
"Липсата на подготвени кадри е предпоставка за изоставането на Европа, отчете директорът на Института по информационни и комуникационни технологии към БАН. - При управлението на една „умна ферма“ ще изчезнат част от не толкова привлекателните професии, но ще се появят други, свързани с контрола на системите.“