Наблюдава се устойчива тенденция към застаряване на работната сила в България, като две трети от заетите са представители на по-възрастните поколения на работното място, според проучване на Българската стопанска камара (БСК).

Ако темповете на застаряване на работната сила се запазят в следващите 20 години, броят на работещите на възраст над 55 г. ще достигне 48 на сто (почти всеки втори), е един от изводите от проучването, цитирано от БТА.

Експертни екипи на Камарата са направили анализи (одити) на възрастовото многообразие на работната сила в пет икономически сектора - консервна промишленост, дървообработваща и мебелна промишленост, металургия, производство на пиво, търговия с петролни продукти. Анализите са осъществени в рамките на проект "Заедно за устойчива заетост", изпълняван от БСК в партньорство със социалното министерство и КНСБ в периода 2024-2027 г. и финансиран от Програма "Развитие на човешките ресурси", съобщават от БСК.

На база на получените чрез одита данни, изводи и оценки са разработени пет секторни програми на социалните партньори за управление на възрастовото многообразие и поколенческите различия в работната сила.

За период от пет години броят на заетите е намалял средно с около 16 на сто, според проучването. Причините са свързани с намаляване на броя на предприятията в някои от секторите и кризата, предизвикана заради пандемията. Най-значително е намаляла работната сила в мебелната промишленост, а сравнително най-устойчиво е съхранена в пивоварната и металургичната промишленост.

Възрастовото разслоение в работната сила се откроява все по-отчетливо. На работното място се сблъскват четири поколения, които имат значителни различия в своите ценности, трудови нагласи и модели на поведение. Умението да се използват силните страни на всяко поколение в интерес на работата и да се трансформират различията в конкурентен корпоративен актив, носещ добавена стойност, е сериозно предизвикателство пред фирмените политики в управлението на хора, посочват авторите на проучването.

Управлението на възрастовото многообразие на работната сила налага необходимостта от промяна на фокуса (от организацията към хората) и реализиране на ефективни стратегии, програми и мерки за създаване на приобщаваща работна среда и култура, където всеки да се чувства ценен и уважаван заради различията си, където всеки може да бъде себе си и да разгърне в максимална степен своя потенциал и способности.

Всяко второ предприятие посочва, че се сблъсква с проблеми в нагласите на работещите, свързани с ниска мотивация, нежелание за обучение и усъвършенстване, липса на ефективност, инициативност, креативност и отрицателна нагласа към промените.

Почти всяко второ предприятие е изправено пред проблеми, произтичащи от липсата на комуникативни умения в ръководния и изпълнителния персонал и от ниската устойчивост на напрежение и стрес в работата.

Почти всеки четвърти от заетите на възраст 27-39 г. е напуснал предприятието си в последните две години, според проучването. Поколението Y, или т.нар. милениуми, е най-ухажваното на пазара на труда. Те очакват "всичко сега" и не се колебаят да променят местоработата си, ако възможностите за развитие, условията на труд и заплащането не кореспондират с представите им.

Втората по текучество (22 на сто) е възрастовата група от заетите на възраст 40-54 г. Поколение Х държат най-много на размера на възнаграждението и не са склонни на компромиси, ако намерят по-изгодни условия при друг работодател.

Предразсъдъците и стереотипите към възрастта са дълбоко вкоренени в общественото съзнание и въздействат устойчиво на индивидуалните нагласи, взаимоотношения и убеждения, проявяващи се в работната среда, смятат авторите на проучването. Според тях проблемът е и в това, че според резултатите от изследването около 70 на сто от анкетираните ръководители споделят (в една или друга степен) такива погрешни нагласи.

По-младите поколения са по-склонни към мислене и нагласи, повлияни от ейджизъм, сочи проучването. Поколението Х е по-пристрастно в оценките си в сравнение с поколението Т (55-65+ г.). Същата зависимост се наблюдава и при младите поколения, където поколението Z (18-26 г.) e по-крайно в сравнение с поколението Y.

По-възрастните поколения, особено представителите на поколението Т, са по-склонни към самонасочен ейджизъм, който се изразява в предразсъдъци, комплекси, бариери и неправилни убеждения за собствената възраст или за възрастовата група, към която индивидът принадлежи.