Финансовите директори на компании от Централна и Източна Европа очакват икономическите перспективи да се влошат през 2023 г.

Това показват резултатите от проучване сред 600 финансови директори на организации от региона, осъществено от "Делойт", за техните планове и прогнози. Изследването е проведено в последното тримесечие на 2022 г. сред финансови държави от Албания, България, Босна и Херцеговина, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Косово, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия и Словения.

Индексът на доверието на финансовите директори на "Делойт Централна Европа" се състои от три подиндекса, които отразяват оптимизма (или липсата на такъв) на финансовите директори по отношение на три ключови въпроса:

• Икономически процеси (Индекс на икономическото доверие) - основава се на въпроси относно икономическия растеж, безработицата и Индекса на потребителските цени;
• Бизнес среда - базира се на въпроси относно несигурността, риска, оперативните разходи, привлекателността на различни източници на финансиране и мненията на финансовите директори относно пазара на сливания и придобивания;
• Перспективи относно развитието на компаниите на финансовите директори: той се основава на въпроси относно бъдещето на компанията, нейното финансово състояние (приходи, възможности за обслужване на дълга, капиталови разходи и маржове) и прогнозираното ниво на задлъжнялост и броя на служителите.

Резултатите от проучването тази година показват негативни очаквания на финансовите директори по отношение на икономическите перспективи. Индексът на икономическото доверие пада от 44% на -6%, така че спадът спрямо очакванията за 2022 г. е с 50 п.п.

По-ниските очаквания за растеж на БВП (0,33% спрямо 2,3% за 2022 г.) и по-високите прогнози за растеж на безработицата (68% в сравнение с 33% през 2022 г.) допринасят за спада до отрицателен индекс.

Въздействието на COVID-19 върху икономическите перспективи намалява, но войната между Русия и Украйна и последиците от нея, например растящата инфлация и опасенията за международната стабилност и несигурността на веригата на доставки, оказват голямо влияние върху икономическите перспективи.

Средният очакван растеж на БВП в Централна Европа за 2023 г. е 0,33% в сравнение с 2,30% през 2022 г. и 0,25% през 2021 г. Около 50% от финансовите директори изчисляват, че БВП ще бъде на нива до 0,5% в сравнение с 18% през 2022 г.

Оценките за нивата на безработицата не показват положителна тенденция. 68% от финансовите директори смятат, че безработицата в страната им ще се увеличи. Само 8% от финансовите директори вярват, че безработицата ще намалее в сравнение с 30% през 2022 г.

От години финансовите директори прогнозират увеличение на CPI (индекса на потребителските цени) - тази година 70% от анкетираните очакват растеж.

Финансовите директори, участващи в тазгодишното проучване, са видимо по-малко оптимистични за бизнес средата в сравнение с предходната година. Нивото на външна финансова и икономическа несигурност, пред която е изправен бизнесът, е високо - 61% от анкетираните очакват повишаване на несигурността.

Финансовите директори изчисляват, че повечето разходи на компаниите ще продължат да растат през следващите 12 месеца. Повече от 90% от анкетираните прогнозират, че разходите за работна сила и общите разходи за производство/доставки ще се увеличат. Те не очакват значителни повишения на ДДС и корпоративния данък.

Финансовите директори считат, че намаленото вътрешно търсене (45%), геополитическият риск (45%) и недостигът на квалифицирани специалисти (42%) ще бъдат основните източници на безпокойство за бизнеса в региона на Централна и Централна Европа през 2023 г.

Само 25% от финансовите директори са оптимисти относно финансовите перспективи пред организациите им в сравнение с 40% миналата година. Резултатите от проучването показват, че според 42% от финансовите директори оперативните маржове ще намалеят (32% през 2022 г.). Само 25% от анкетираните смятат, че те ще се увеличат (спрямо 37% през 2022 г.).

Намаляването на разходите обаче е основен приоритет само за 9% от финансовите директори, което потвърждава, че няма ясна тенденция към по-отбранителни стратегии в Централна Европа.