Общ интерактивен документ, наречен „Мястото на иновациите в българския бизнес“, ще създадат бизнес компании и организации в България. Документът ще съдържа анализи, проучвания, данни, проблеми и търсене на общи решения за преодоляването им. Около това решение се обединиха участниците в дискусията по време на форума "Фабрика за иновации: Възможности и тенденции пред българския бизнес. Опции за финансиране, европейски фондове", организиран от XAPT Solutions.
Идеята е документът да бъде периодично актуализиран и доразвиван, като ще бъдат отразявани настъпилите промени, нова актуална и полезна информация, анализи и решения. В него ще бъде включени и данни за възможностите за финансиране на иновациите, предлагани от европейските структурни и инвестиционни фондове, както и практически примери за реализирани иновации.
"Основният проблем при иновациите не е липсата на средства", коментира вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев, който беше официален гост на форума. Дончев акцентира върху факта, че иновациите като цяло представляват промяна, излизаща извън рамките на обичайното, от каквато промяна отчаяно се нуждае цялата българска икономика. Вицепремиерът добави, че за развитие на иновациите е необходимо създаването на „хранителна среда“, която да поддържа иновационния процес.
Сред темите на форума беше и развитието на Internet of Things (IoT) като концепция, която ще промени не само ежедневието на потребителите, но и ще постави на изцяло нова платформа правенето на бизнес и разработването на бизнес решения. Иновациите, които могат да се развиват в тази нова среда, са на практика необятни и създават неограничено поле за развитие и реализация на идеи, стана ясно по време на събитието. Internet of Things (IoT) дава възможност за свързване на всичко, по всяко време, с всекиго, при това от всяко място, за всяка услуга, във всички мрежи.
Как обаче ще се отрази всичко това на бизнеса? „В индустриален план Интернет на нещата ще се прояви в пълна интеграция на физическия и дигитален свят чрез мрежови сензори, машинна интеграция и обработката на огромно количество данни. Функциите по планиране, възлагане, следене и отчитане на производството ще бъдат споделени чрез свързаността между производители, доставчици, служители, клиенти. Огромно количество данни ще бъдат достъпни по всяко време, за всички заинтересовани, от всякакви устройства”, каза Стели Димитрова, управляващ директор на XAPT Solutions.
По думите на Димитрова, поддръжката и ремонтната дейност ще бъде улеснена благодарение на интелигентни сензори, които ще следят в реално време състоянието на съоръженията и ще изпращат навременни сигнали за необходимост от ремонти; ще се оптимизира и веригата на доставки. „Нещо повече – клиентите ще могат да проверяват определени параметри на продукта, важни за него (съдържание, показатели, данни за производство, партиди, сертификати); производителите ще могат да следят дали се спазват условията за съхранение на суровини и продукция; при рекламация към доставчик ще се подава сигнал към него още при регистриране на отклонението; ще се осъществява онлайн контрол при опасни суровини и материали“, поясни тя. Комбинирайки всичко това с ноу-хау за оптимизации и ползване на софтуер за управлението му, XAPT Solutions се насочва към разработването на иновативна услуга, предоставяща възможността за осъществяване на целия този процес. "Ще се фокусираме върху производствените сектори като генератор на Брутния вътрешен продукт на страната, като услугата ни, която ще бъде базирана в облака, ще бъде предложена първо в България", съобщи Стели Димитрова.
"Облачните услуги не са технологии от бъдещето, те са технологии от настоящето", каза от своя страна Радослав Ризов, експерт "Проекти и програми" в Microsoft България. „През Програмния период 2007-2014 г. облачните услуги (SaaS, IaaS, PaaS) не бяха допустим разход по проекти, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, в почти всички държави членки, включително в България. С развитието си те разкриха пълния си потенциал, но невъзможността на ГД "Регионална политика" и националните органи да предвидят еволюцията им "обрече" развитието на иновациите в ЕС да бъде заключено на on-premise. За да се промени текущото състояние, което застрашава цялата икономика на ЕС, трябва да идентифицираме проблемите и да предприемем спешни мерки. Публичните и частни субекти трябва да могат да се възползват от услуги, базирани в облака, чрез Структурните фондове през периода 2014-2020 г.“, категоричен беше Ризов.
Пред участниците във форума Емил Дърев и Евгений Иванов, членове на Управителния съвет на Българската асоциация на консултантите по европейски програми, представиха възможностите за финансиране на иновации през следващия програмен период. Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" ще може да осигури на българската икономика общо 1,2 млрд. евро до 2020 г., като от тях 295 млн. евро ще са директно насочени към иновациите. През 2015 г. се планира да се отворят три схеми за повече от 430 млн. лв., една от които е за иновации.
