Автор: Лъчезар Богданов, Институт за пазарна икономика
Няма вече никакво съмнение, че през изминалата 2023 г. инфлацията както в европейската икономика като цяло, така и в България спада значително от исторически заплашителните рекорди на 2022 г. Темпът на нарастване на цените на годишна база към декември 2023 г. е 2,9% в еврозоната, 3,4% за целия ЕС и 5% в България. Да припомним, че към декември 2022 г. инфлацията у нас достигна 14,3%, в ЕС - 10,4%, а в еврозоната - 9.2%.
България видимо свива разликата - точно както след енергийния шок и началото на войната у нас поскъпването е с по-голяма скорост, последните месеци забавянето на инфлацията у нас е с по-голяма стъпка. Ако гледаме само храните, у нас даже годишната инфлация е малко по-ниска от средноевропейската. Ако гледаме само последните четири месеца на годината, практически разлика в динамиката на цените в ЕС и България няма.
Да погледнем и към средногодишната инфлация - това е промяната на цените усреднено за последните 12 поредни месеца спрямо предходните 12 месеца; именно този индикатор е в основата на инфлационния критерий за готовност за приемане на еврото. "Ножицата" между средногодишната инфлация в България и еврозоната достигна 5.3 пункта през март 2023 г. - 14,1% у нас и 8,8% в еврозоната, към края на годината вече е 3,2 пункта - съответно при 8,6% и 5,4% стойности в България и средно за еврозоната.
Може ли този процес да се случва по-бързо? Разбира се, че да - но точно в тази ситуация виждаме (най-малкото) неглижиране и незаинтересованост на много публични институции. Вече коментирахме (например тук) как въпреки дерогацията, позволила на "Лукойл" да внася по-евтин руски петрол въпреки общоевропейското ембарго, българските потребители практически не получиха "ценово предимство", особено при поевтиняването на енергоресурсите през последната година.
Виждаме и отчетлива тенденция за спад в цените на ключови селскостопански продукти - освен на слънчогледа, който бе в центъра на политизирания дебат, неизбежно въвлякъл и руската пропаганда срещу подкрепата за Украйна, сходни развития виждаме и при много зърнени култури. Само за дванадесет месеца пшеницата е поевтиняла с 31%, а царевицата - с 29%.
Като добавим и по-ниската цена на електроенергията с 20%, вече посоченото поевтиняване на течните горива и други енергоизточници - всичко това би трябвало да се отрази в поевтиняване или поне стабилизиране на цените на храните за крайните потребители. Ако не видим такъв процес в идните месеци, е нужно да се запитаме дали по цялата верига от производство до потребителя действат пазарните принципи, или има нарушаващи конкуренцията действия - картели, злоупотреби с господстващо положение и други практики.
И тук, както и в казуса с пазара на горива, е важно как интерпретира и прилага закона Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и особено - с каква скорост. Отделно, самото министерство на финансите активно провежда политика, увеличаваща разходите за бизнеса и потребителите - както през значително утежнените мерки за контрол върху стоките със значителен фискален риск, покриващи голям дял от веригата на доставки на храни, така и покачването на таксите и други разходи по опериране на електронните (колкото и парадоксално да звучи оскъпяването на услугата при цифровизация) ваучери за храна.
Още един пример - Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), вместо да провежда политика, отчитаща цялостната картина на съответните пазари, все повече действа като верификатор на фактури, утвърждаващ каквото заявят поднадзорните лица. Цената на европейската газова борса драстично спада в последните месеци, но на "Булгаргаз" се дава да продава по-скъпо на вътрешния пазар, за да си покрива по-скъпи доставки в миналото.
Впрочем, и топлофикациите в момента продават скъпо - с аргумент да покриват стари загуби. И някак почти незабелязано мина и значително поскъпване на водата, вместо реформи в сектора, концесии, инвестиции за по-висока ефективност, които действително ще осигурят доставка на вода и наличие на канализация в дългосрочен план. Вместо това вдигаме цените, за да се позакърпи - временно - паричния поток. Всяко от тези решения влияе на разходите за бизнес и домакинства, и, в крайна сметка, на цените на останалите стоки и услуги.
Често коментираната връзка между фискалната политика и инфлацията обичайно се разглежда в контекста на бюджетното салдо - споровете са доколко размерът на дефицита влияе на общия индекс на инфлацията. Без да влизаме в този дебат, да споменем само един детайл - антиинфлационен подход е да се увеличават заплатите в публичния сектор заедно с реформи, водещи до съкращения на броя служители; така се подобрява качеството на услугата при ограничаване на размера на ресурса, който оказва натиск върху вътрешното търсене на пазара. Обратно - ако няма съкращения, а заплатите растат, това е допълнителен импулс, насочван за потребление.
Накрая, но не по значение - БНБ дълго време като че ли стои като страничен наблюдател на най-бързия ръст на ипотечното кредитиране за последните 15 години. Ръстът на кредита надминава 20% на годишна база към ноември 2023 г. За последните 4 години салдата по ипотечни кредити за домакинствата нарастват с общо 8,9 милиарда лева - това е значителен ресурс, финансиращ покупки на жилища, строителство и доходи и потребление във всички свързани дейности.
Може ли централната банка да направи повече? Може - например налагане на системно ниво на изисквания към кредитополучателите, които банките да са задължени да прилагат при отпускането на кредити за домакинствата. Това, освен ограничаване на натрупването на риск в банките, ще охлади търсенето и потреблението, а оттам - отново ще действа антиинфлационно на макро ниво.
Всички тези действия или бездействия, освен върху бюджета на българските домакинства, в крайна сметка ще тежат върху критерия за инфлация в конвергентния доклад, който очакваме в края на май или началото на юни тази година. Голяма част от периода, който ще бъде обект на оценка, вече е минал и към този момент знаем, че се отклоняваме от критерия.
Независимо от оценката в доклада и отворения въпрос дали ще приемем еврото от началото на 2025 г., провеждането на политики, които подкрепят растежа, ограничават натрупването на дисбаланси в икономиката и не помпат допълнително инфлация, трябва да е основен приоритет.
