Германският бизнес е инвестирал 6.9 млрд. лв. в България за периода 1990-2017 г. Официалната статистика подценява германските инвестиции в България с около 25% или близо 1,4 млрд. лв, обяви д-р Митко Василев, главен управител на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), по време на икономически форум.
Във фокуса на събитието бяха две изследвания за „Германските инвестиции в България 1990-2017“ и за „Германо-Българските търговски отношения (2001-2018)“, изготвени съответно от Института за пазарна икономика (ИПИ) и от Института за икономическа политика (ИИП) по поръчка на Германо-Българската индустриално-търговска камара и с финансовата подкрепа на германските фондации „Конрад Аденауер“ и „Ханс Зайдел“.
Според изчисленията на ИПИ официалната статистика подценява, респ. надценява инвестиции в зависимост от това дали крайният собственик на вложението инвестира директно в България, или го прави чрез свои дъщерни компании в други страни. За да бъдат допълнени официалните данни и измерени т.нар. непреки германски инвестиции, от института идентифицират компаниите с краен собственик физическо или юридическо лице в Германия. По този начин делът на германските инвестиции в България се увеличава от 6,8% от всички преки чуждестранни инвестиции до 8,49%. Това превръща Германия във втория най-значим източник на преки чуждестранни инвестиции в България с дял от 8,49% от всички преки чуждестранни инвестиции след Холандия.
Австрия остава на трето място с дял от 8,45% към края на 2017 г. Резултатите от изследването на ИПИ показват, че официалната статистика подценява германските инвестиции в България с около 25% или близо 1,4 млрд. лв.
Близо 66% от всички непреки германски инвестиции, обхванати в изследването, се осъществяват с посредничеството на компании в Австрия. Друга страна, през която преминава значителен поток от непреките германски инвестиции, е Италия – 24%. Холандия се нарежда на трето място с около 10%.
Общо 94% от германските инвестиции в България (директни и индиректни) са концентрирани в три икономически дейности: преработваща промишленост (42%), търговия (43%) и финансови услуги (9,3%). Според анализа на ИПИ германските фирми са осигурявали работни места на над 1,6% от всички заети в България или на 35,3 хиляди души.
Най-голяма концентрация, съответно и влияние върху икономиката, се наблюдава в София-столица, София-област, Варна, Габрово и Русе. Значително е и присъствието на германските фирми в Пловдив.
Второ проучване, изготвено от Института за икономическа политика, обобщава положителните тенденции в търговията с Германия. Изследването обхваща годините на подготовка за членство в НАТО и ЕС, както и годините на адаптация към статуса на страна членка на ЕС и на усилия за постигане на конвергенция с държавите с по-висок стандарт на живот.
По обем на двустранната търговия България попада в топ 20 на най-важните търговски партньори на Германия в рамките на ЕС. По значение на търговския оборот България е на 41-во място сред всички 234 държави и територии в света, с които фирмите в Германия търгуват.
За последното десетилетие общо три пъти българският износ изпреварва вноса от Германия - 2013, 2017 и 2018 г. В периода 2001-2018 г. – двустранният стокообмен отбелязва среден годишен ръст от 10%, като само за последните десет години той нараства два пъти и половина - от 3,2 млрд. евро до почти 8,3 млрд. евро.
България отчита положително салдо с единадесет от шестнадесетте германски провинции. След присъединяването на страната към ЕС се забелязва плавно отстъпление от водещата позиция на леката промишленост. Все по-голямо значение за структурата на износа, както към Германия, така и общо, има миннодобивната и преработващата индустрия (мед и руди на благородни метали). Положителният тренд на растеж е видим най-вече в секторите машиностроене, електроника и електротехника, фармация и химическа индустрия.
Като вероятни стимули за експортно ориентиране на секторите с по-висока добавена стойност могат да бъдат посочени както улеснената търговия заради хармонизирането на процедурите и стандартите след членството в ЕС, така и подобрената конкурентоспособност на тези сектори чрез инвестиции, включително такива с произход Германия, посочват авторите.
В периода 2001-2017 г. структурата на износа на България към Германия претърпява значителни изменения. В началото на периода продуктите на леката промишленост доминират експорта към Федерална република Германия, като само облеклата са 48%. 2010 г. е последната година, в която облеклата съставляват най-голямата стокова група в експортната структура (21%), следвани от машините (18%), износът от миннодобивната промишленост формира едва 3% от целия експорт към Германия. 2011 г. - вече е налице принципно нов експортен микс към Германия: началото на тенденция в износа за силно представяне на миннодобивния сектор (най-вече с износа на мед) и на машините (както автомобили, така и частите за тях) – по 19% от износа на България към Германия. 2017 г. - една четвърт от износа се генерира от машини, апарати и електроника, докато износът на мед и други метали формира сумарно 18,1%. Продуктите на шивашката индустрия регистрират спад до едва 8,5%.
