Бизнесът в България дава предпазлива оценка на 2019 г. и е по-скоро песимистично настроен за 2020 г. Това показват резултатите от традиционната годишна анкета на Българската стопанска камара (БСК).
Проучването е проведено в периода 10 ноември – 10 декември 2019 г. и обединява отговорите на 792 мениджъри на фирми. Общо 81% от анкетираните предприятия са микро- и малки (с до 50 заети), 11% са средни (с 50 до 250 заети), а 8% са големи (с над 250 заети).
51,5% от участниците в анкетата представляват предприятия от сектор „Услуги“, 12,9% - от „Преработваща промишленост, 27,7% - от сектор „Търговия“, 6,1% от сектор „Строителство“, 1,5% - „Селско стопанство“, и 0,4% - „Добивна промишленост“.
Спрямо миналогодишното изследване леко се подобрява оценката на анкетираните за бизнес климата, а самооценката за състоянието на предприятията е „слаб растеж, но по-скоро застой“, посочват от Камарата.
Проучването отчита известен песимизъм за 2020 г., който в голяма степен се дължи на неудовлетвореност от работата на институциите, притеснения за ръст на цени, данъчна и регулаторна тежест, както и дефицит на качествена работна ръка. Сериозни притеснения буди забавянето на глобалния растеж и очертаващата се нова икономическа криза, както и „позеленяването“ на Европейския парламент, предполагащо нова доза регулации в областта на околната среда.
За поредна година сред ключовите приоритети на фирмите е именно работната сила, която е проблем и в количествено, и в качествено отношение. Най-голямо търсене има за тесни специалисти и изпълнителския състав, а в по-малка степен - за административен и помощен персонал. Проблем е попълването и на мениджърските позиции. Преобладаващата част от работодателите изразяват готовност да инвестират в обучение на персонала и в увеличение на трудовите възнаграждения, но на база постигнати задоволителни нива на умения и компетенции.
Бизнесът изразява неудовлетвореност от работата на администрацията и липсата на електронно правителство. Друг водещ проблем са промените в Наредба Н-18 (за касовите апарати) и неяснотите по отношение на тяхното прилагане, особено с оглед наближаващия краен срок за влизане на промените в сила (31 януари 2020 г.).
Сред проблемните сфери е и липсата на качествено професионално образование, както и необходимостта от по-тясна връзка между образованието и бизнеса.
