На извънредно заседание в петък парламентът отхвърли частичното вето на президента Плевнелиев върху актуализацията на Бюджет 2013 и прие ревизираната финансова рамка за годината. Ветото бе преодоляно след прегласуване със 130 гласа „за”, гласа 93 „против” и 0 „въздържали се”. Очаквано, президентският указ бе отхвърлен от депутатите от БСП и ДПС, които получиха подкрепата и на 11 представители на „Атака”. „Против” се обявиха народните представители от „ГЕРБ”.
Парламентарното заседание, което прекъсна преждевременно лятната ваканция на депутатите, премина в условията на два паралелно провеждащи се протеста – за оставката на правителството и в подкрепа на кабинета, и засилени мерки за сигурност. През цялата сутрин в столицата пристигаха автобуси със симпатизанти на правителството на премиера Орешарски, основно от Южна България. Управляващите партии отрекоха да имат участие в организацията на контрапротеста, макар и сред застъпниците на кабинета да имаше многобройни партийни функционери.
Самият Плевнелиев не присъства на заседанието, макар че по-рано през седмицата председателят на парламента Микаил Миков официално го покани да вземе участие в дискусиите. Президентът отхвърли поканата с думите, че каквото и да е имал да каже по въпроса, го е аргументирал в мотивите към наложеното вето.
Очаквано, в продължилите над 3 часа дебати около президентското вето доминираха политически декларации и взаимно обвинения между управляващи и опозиция за сметка на реални обсъждания на фискалната политика. Преобладаваха обвиненията, че президентското вето е политически акт, с който държавният глава цели запазване на статуквото, както и че той не изпълнява ролята си на обединител на нацията.
„Днешните дебати и гласуване са част от политически процес - битка за промяна или за запазване на статуквото в икономически, социален и политически план, наследено от ГЕРБ” , заяви председателят на БСП Сергей Станишев. "Не вярвам в мотивите на президента, защото показват раздвоение на личността или тежка политическа амнезия", каза още той.
Припомняме, че единствената част от проекта за актуализация, която получи подкрепата на Росен Плевнелиев, бе социалният пакет от мерки в размер на 40 млн. лв. Той обаче изрази сериозните си резерви към новите текстове за приходната и разходната част на бюджета и планираната емисия на нов външен дълг от 1 млрд. лв.
По време на дебатите председателят на Комисията по бюджет и финанси Йордан Цонев оспори мотивите на президента.
„ Не се увеличава предвиденият лимит за размер на държавния дълг в края на 2013 година от 14.56 милиарда лева или 18% от брутния вътрешен продукт. И лихвените плащания няма как да бъдат увеличени! Некоректно е да се поставя въпроса за ефекта върху икономиката, обществото и бъдещите поколения, при положение че, през последните 4 години, предишното правителство на ГЕРБ увеличи дълга с 4 милиарда лева. Невярна е констатацията, че този дълг не е насочен към активна политика за повишаване растежа и подобряване на бизнес средата. Доколкото тези средства ще бъдат внесени във фискалния резерв и от него ще се финансират разходите за изплащане на просрочени задължения към бизнеса - 160 милиона лева - и навременно връщане на задържан ДДС., коментира Цонев, цитиран от БНР.
По думите на финансовия министър Петър Чобанов, твърденията около прозрачността на работата на Министерството на финансите са спекулативни. Той коментира, че през последните 4 години у нас се наблюдавапрогонване на инвеститори, както и липса на реформи, парите за които са били похарчени. Министърът аргументира необходимостта на актулизация на бюджета, тъй като според него той създава илюзии за финансова дисциплина, като всъщност продължава тенденцията за проциклична фискална политика, стопираща възможностите за растеж.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов сравни случващото се в момента пред парламента с Арабската пролет и даде за пример Египет. Според него актуализацията на бюджета ще затвърди коалицията БСП, ДПС, "Атака", а всички ще плащат за нея след година.
