Българският бизнес дава категорично негативна оценка на икономическата среда през 2012 г., оставайки песимистично настроен и за предстоящата 2013 г. Това стана ясно от годишното проучване на Българската стопанска камара (БСК), осъществено онлайн през декември сред 521 фирми, членуващи в организацията. Според 75% от анкетираните мениджъри на компании икономическата среда в България се е влошила през 2012 г. спрямо предходната година, а почти половината от тях са крайни песимисти за развитието на икономическите процеси през следващата 2013 г. и предвиждат допълнително задълбочаване на кризата.
Близо половината от фирмите (46%) споделят, че икономическото им състояние се е влошило през изтичащата година, 33% са успели да запазят показателите от предходната година, а 16% отчитат подобрение на показателите.Най-негативно икономическата криза се е отразила върху продажбите/оборотите (61% от фирмите, участвали в анкетата, отчитат спад), следвани от инвестициите (51%), обемите на производство (49%) и работните места (47%).
„Българската икономика има два основни проблема – липсата на инвестиции и разкриване на работни места, и докато този тренд не се обърне, няма как да говорим за икономическо възстановяване“, подчерта председателят на БСК Божидар Данев. Потвърждение на думите му са и прогнозите на фирмите – 44% от тях са крайни песимисти за 2013 г., 30% очакват запазване на сегашната ситуация, и едва 16% се надяват на успокояване на тенденциите.
[one_half]Според представителите на бизнес организацията, причини за продължаващата негативна бизнес среда са влошаването на икономическата ситуация в ЕС – основен пазар за българските компании, неизпълнението на антикризисните мерки от страна на правителството, развитието на корупцията на на високите етажи и задълбочаващата се монополизация и непридвидимост на икономическата среда. Като ключов проблем от БСК отчитат и задълбочаващата се междуфирмина задлъжнялост. Организацията разкри предварителна информация от прочуването си за просрочените вземания сред компаниите, според което те са нараснали с 10% през изминалата година.
По думите на Божидар Данев, България действително има нисък държавен дълг, но задлъжналостта на фирмите е огромна. „У нас цялата тежест на държавата се прехвърля върху бизнеса, следователно и върху работната сила“, подчерта той.[/one_half]
[one_half_last]Анкетираните предприемачи също са критични към водената от държавата икономическа политика. 79% от тях определят действията на правителството през 2012 г. за преодоляване на негативните ефекти от икономическата криза като „по-скоро неуспешни“, 12% се затрудняват да преценят, а едва 9% дават положителна оценка за антикризисната политика. Същевременно, повече от половината анкетирани отчитат ръст на престъпността, корупцията, сивата икономика и административния натиск. Най-негативно е отношението на бизнеса към съдебната власт – с 68% неодобрение и едва 2% одобрение, парламентът – с 63% неодобрение и 7% одобрение, и изпълнителната власт - с 60% неодобрение и 14% одобрение. традиционно най-високи оценки получават данъчната администрация (40%) и местната власт (35%), следвани от президентската институция (27%).[/one_half_last]
[one_third]През 2012 година с 16 на сто нараства делът на фирмите, ползвали банкови кредити – през 2011 г. 63% са декларирали, че имат кредити, а през 2012 г. – 79%. В същото време, все повече са фирмите, които успяват навреме да изплащат задълженията си към банките (49%). Със 7 на сто намаляват и преструктурираните кредити – от 25% през 2011 г. на 18% през 2012 г. През последните три години фирмите, които не успяват да изплащат навреме кредитите си, са 11-12%.
Очевидно, бизнесът все повече разчита на банковото кредитиране и все по-малко на еврофондовете, тъй като 65% от анкетираните не планират да кандидатстват с европроекти през 2013 г., 26% имат такова намерение, а 9% още не са решили, отчитат от БСК. Най-честата причина за отказ от кандидатстване с проекти е липсата на ресурс за авансово финансиране (39%). Сред водещите причини липсата на интерес към евросредствата са и тежките процедури по кандидатстване, управление и отчитане на проектите (15%), както и съмненията в обективността на оценяването на проектните предложения (14%).[/one_third]
[one_third]По отношение на бизнес плановете за 2013 г. най-сериозна активност (49%) фирмите планират за развитието на нови продукти/услуги и нови пазари, а 35% от анкетираните възнамеряват да увеличат обема на производството си. Притеснително нисък (9%) е процентът на фирмите, възнамеряващи да инвестират в иновации, особено в контекста на желанието за развитие на нови пазари и продукти. Всеки пети предприемач има намерение да инвестира в развитие на човешките си ресурси, а 12% планират увеличение на работните места. Повече от половината анкетирани (65-67%), обаче, се въздържат да правят подобни планове а 21% дори смятат да намалят броя на заетите. По аналогичен начин стои и въпросът с възнагражденията на персонала – 53% ще ги задържат на настоящото ниво, 23% - ще ги увеличат, 12% смятат да намалят работните заплати, а 9% още не са решили.[/one_third]
[one_third_last]За работната сила най-често работодателите споделят, че страдат от липса на строго профилирани специалисти (44%), ръководен персонал (28%) и изпълнителски състав (21%). Сравнително по-рядко се усеща липсата на административен персонал (16%), а „гладът“ за общи работници е едва 9%. Това за пореден път показва, че фирмите насочват вниманието си приоритетно към високо квалифицираните кадри, за сметка на тези с ниско образование. Спрямо предходните години впечатление прави нарастването на търсещите ръководни кадри (по 21% през 2010 и 2011 г., и 28% през 2012 г.), което се предопределя от бизнес намеренията за идния период и необходимостта от мениджъри с необходимите компетенции да изведат фирмите напред., се посочва в проучването на БСК.[/one_third_last]
