„Имигрантите идват у нас, за да ни вземат работните места и да изцедят социалната ни система“. Това опасение, характерно за гражданите на богатите и далеч по-атрактивни западни икономики, се прокрадва и у българите, особено след икономическия бум на страната през периода 2005-2008 г. Всъщност, картината е съвсем различна: дори и в страни като САЩ чужденците представляват по-скоро силен мотор за развитие на икономиката, отколкото заплаха за работата или сигурността на местните граждани. Според изследване на Fiscal Policy Institute, имигранти държат 18% от малкия бизнес в Америка и само през 2010 г. са дали работа на 4.7 млн. души. Собственост на чужденци са 37% от ресторантите, 49% от по-малките магазини, 20% от ИТ компаниите, като и повечето таксита и бензиностанции.
Миграционният профил у нас е много различен и в него европейското измерение изобщо не е определящо. След промените се очертават две измерения на този профил – в едното спадат хората, които вече са дошли в България, за да учат, и са готови да упражняват професията си, или пък да започнат свой бизнес. Своя икономическа дейност у нас започнаха немалко лекари, инженери, финансисти, завършили висшето си образование в България. Вторият поток пък е от хора, които идват в страната специално, за да развиват бизнес. И в двата случая обаче, една е ключовата дума: бизнес.
Дребните предприемачи, дошли от чужбина, за да се установят и да развият собствен бизнес в България, успяват. Това показва темата на актуалния брой на списание ENTERPRISE. В няколко статии ще откриете както статистика и наблюдения на експерти по темата, така и интересните истории на трима души, видели възможност в страната ни през 1982-а, 1991-а и 2010 година – три абсурдно изглеждащи за стартиране на устойчив бизнес периода в най-новата история. Трима души, идващи от три различни континента. Всеки от тях без никаква връзки, без собственост, без контакти, без дори да познава реалностите и историята на страната, но и без предразсъдъци, което май е най-важно. В неведение, че „тук само връзкарите успяват“, те са опитали и са спечелили. Успели са да се превърнат в най-яркото доказателството, че не липсата на чичо депутат и дядо полковник, а липсата на желание и умение са най-голямата причина да бъдем бедни.
В новия ни брой ни се отвори и уникалната възможност да хвърлим поглед върху проблемите и предизвикателствата, които поражда внедряването на един еврофинансиран ERP проект, и то по най-добрия начин – чрез пример от практиката. Интересният разказ на средно малка българска производствена компания ни открехва вратата за проблемите в реализацията на търговете и намирането на партньор. Историята показва как не всичко е решено предварително, както неофициално повечето специалисти от бранша очакват, а има тепърва място за конкуренция сред българските внедрители. Защото в крайна сметка компанията избира не системата, която предварително са набелязали, а решението, което им е демонстрирано по-добре. „Въпреки, че предварително се бяхме убедили в предимствата на едното решение, в крайна сметка сложихме на кантар възможностите на двете системи и реално везните се наклониха от сервиза и от отношението на фирмата, която интегрира продукта“, посочва изпълнителният директор на компанията-клиент.
Кой е клиентът и кои са замесените системи? Разберете в печатното издание на новия брой на списание ENTERPRISE. В раздела „Интелигентен бизнес“ ще прочетете още защо не количеството системи намалява ефективността, а начинът на достъп до тях. Ще се усетите и посоката, по която ще тръгне SAP България, в ексклузивно интервю с новия мениджър на българския офис на компанията.
Ще се запознаете с най-достъпните решения за бързо създаване на онлайн магазин и ще осъзнаете какъв голям бизнес потенциал в момента се крие в разработката на компютърни игри.
Новият брой на списание ENTERPRISE ще бъде на пазара от 15 ноември във веригите на Лукойл и ОМВ, а ден по-късно и по РЕПовете в София.
