Идеята на проекта "Национална информационна кампания за правата на имигрантите и по-доброто им възприемане от българското общество" е да се информира мащабно българското общество за интеграцията на имигрантите в страната. В третата поредна година на проекта ще бъдат надградени усилията от предходните две, като ще се даде възможност чрез по-голяма кампания да се види какви са проблемите и казусите, с които имигрантите в България се сблъскват.

Първият гост на Дарик по проекта е инж. Мохамад Аубармауи, представител на сирийската общност в България. Мохамад пристига у нас през 1998 г. и след като завършва висшето си образование в областта на компютърните технологии, решава да развива бизнес в страната ни. Въпреки трудностите и предизвикателствата, пред които се изправя, той не съжалява за избора си да остане в България. „България за мен вече е втора майка! Успях да се приспособя, въпреки, че в началото имаше доста пречки. Проблемът според мен не е в народа, а в това, че не достига достатъчно информацията до обществото", казва той. Като допълнение Мухамад отправи апел към българските граждани да бъдат по-толерантни с имигрантите, защото всеки един от тях е посланик на България пред целия свят.
Ето какво още разказа Мохамад Аубармауи:

Мохамад, кога дойде в България?

В края на 1998 година пристигнах в България. Записах се като студент в България и завърших Компютърни системи и технологии в Техническия университет в София. Когато дойдох, както се казва, не знаех за какво става въпрос в тази държава.

Нищо ли не знаеше, когато дойде в България?

Почти нищо не знаех наистина. Брат ми учеше тук за стоматолог. Когато дойдох, знаех да броя до три и думата „захар", нищо друго. Сега съм съпруг на българка, баща съм, имам свой бизнес, работя по специалността си. Има доста хора - чужденци, на които помагам, особено сега при бежанците, които идват от Сирия и от други държави. За мен България вече наистина е втора майка Доста добре се интегрирах, въпреки че имах доста пречки в началото.

Точно за тези пречки и трудности... През 2014 година вече си улегнал мъж със семейство и бизнес, плащаш данъци в тази държава, но това е сега. Как беше през 1998 година?

Не беше точно така. Имаше пречки. За съжаление, има го това, че като казвам името си, и някак накриво гледат хората, уплашено. Проблемът не е в българите, а в това, че не стига информация до тях. Те, като чуят името, и си мислят вече „ислямист, убиец, терорист" и така нататък. Дори си спомням, че във втори курс имах колега, който ме питаше „Вие, арабите имате ли телевизор?". Това беше през 2000 година. Така че това е в индивидуален план, не може да се каже, че целият народ е така. Но като цяло за себе си съм доволен, помагали са ми много българи. Помагал съм и аз с това, с което мога.

Как започна всичко, кога реши да останеш? Завършвайки университета, имаш право на избор - или да се върнеш, или да останеш. Защо реши да останеш?

При мен самата история е друга. Аз избягах от Сирия, понеже там от 40 години насам положението е трагично - диктаторски режим, няма никакви човешки права, не можеш да учиш висше образование, ако нямаш връзки. Та когато завърших, реших, че няма как да се върна. Въпреки че цялото ми семейство е там, но няма за какво да се върна - нямам връзки за работа, не мога да се върна да живея там и реших да остана тук. Започнах бизнес, отначало не работех по специалността си.

Имаше ли проблем с документите в началото след решението да останеш в България?

Направих фирма, регистрирах самата фирма на мое име, плащах си данъците и по нея доскоро имах статут на постоянно пребиваващ. По този начин продължавах да работя тук. След това се ожених, имам и дете, но все още статутът ми е свързан с фирмата, а не с брака.

Влюби се в българка, така ли се получи?

Така се получи няколко пъти, но последният е със сватба.

Имаше ли предразсъдъци около сключването на този брак от страна на роднините на твоята съпруга, на институциите, където се сключва бракът?

Не бих казал, че бяха големи, но имаше такива дребни пречки и от страна на моите, и от страна на нейните родители. Все пак е друга религия, друг манталитет, как ще се мисли, как ще бъде за децата, къде ще живеят те. Нормално е един родител да се притеснява за детето си по всички тези въпроси.

Сега, след толкова много години можеш ли да кажеш, че си направил верния избор да останеш в България?

Разбира се, аз съм доволен, че съм тук в България, въпреки че пак казвам, има доста неинформирани хора, които пречат по отношение на чужденци, имигранти и така нататък. Дали е нарочно или не, дали е политическо или не, вече е отделен въпрос.

Как един сириец прави бизнес в България?

С пари, нищо друго. Имаш ли пари, можеш да правиш бизнес. Нямаш ли пари, си сириец. Това означава особено сега от три години насам, вече си на 90 процента си „краен ислямист, терорист, за какво идваш в България"... Част от хората и то голяма вече, за съжаление, разсъждават по този начин - „идвате тук, да ни вземате парите, ние плащаме данъци заради вас"...

„Вземате хляба, работните места" и всякакви такива работи.

Именно - че българите плащат данъци, а ние като бежанци ги вземаме. Но дали е така?

Но бежанската криза в Сирия се разви през последните две години, а ние тук говорим за правата на имигрантите, за хората, които избират да останат и да живеят тук колкото и да е трудно. Ти общуваш с бежанците, сирийската общност у нас сте много активни, ходите, помагате с каквото можете - превеждате, носите храна и всякакви други неща, борите се с бюрокрацията в институциите. От тези хора, които познаваш, има ли хора, които искат да станат имигранти, да останат тук?

Разбира се. Един от тях е брат ми. Той е адвокат, избяга от войната в Сирия и сега е тук, записа да учи езика и иска да остане в България, не иска да ходи другаде.

Трудно ли се учи българският език?

Трудно е, но щом имаш желание, ще го постигнеш. Това не е проблем. Той е настоятелен, иска да остане в България, иска да учи езика. Той е женен, има деца. Иска да се интегрира. Иска да отвори своя фирма или да работи по специалността си. Казва, че ако трябва ще учи, за да работи в България.

Сирийската общност в София е доста голяма. Вие поддържате ли се?

За съжаление, има разцепление в сирийската общност - една е за режима, другата е против режима.

Такава е ситуацията в момента и в самата Сирия.

Точно така. Преди нямаше такова нещо, бяхме и по-малко, поддържахме се един друг, помагахме си. Сега станахме повече, около 5000 души, като 90 процента от тях са бежанци. Не се знае дали те ще останат тук, дали ще си тръгнат, дали ще има място за тях тук дори. Пак казвам, не е лесно, има пречки, които не всеки може да ги търпи.

Кои са тези пречки?

Аз ви казах - където и да отида, когато си покажа личната карта и хората те гледат „Ти какво правиш тук, защо идваш в нашата държава". Има го това, не е масово, наистина не е масово, но го има в очите на хората. Аз съм светъл на външен вид, но тези, които са по-тъмни, с къдрава коса и така нататък, те имат големи пречки. Дори на улицата. Вече сме свидетели много пъти на ранявания, наръгвания с нож и така нататък.

За езика на омразата говорим.

Моето дете е на три години, казва се Самира и майка му е българка. Детето вече се осъзнава и се пита защо се казва Самира, странно име е. В градината я наричат Мира. Със сигурност и тя ще има пречки, въпреки че майка й е българка и ще го има това „Странно име, как се казва баща ти, откъде е". За мен всичко това е защото българският народ не е информиран както трябва.

Мохамад, чисто човешката интеграция към хората, храната, езика, лесно ли се получава?

Лесно е, защото като говорим за обикновените хора, те са добродушни, гледат да помагат, гледат да ти е добре, без да се гледат политическите гледни точки. Искам да кажа на българите, че всеки имигрант в България е посланик пред целия свят и обратното, както има много българи в чужбина, смятайте какво мнение ще имат другите за България.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Европейския фонд за интеграция на граждани на трети страни, съфинансиран от Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „Интернешънъл Трейнинг енд Дивелопмънт Център" ООД и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на ЕС и Договарящия орган.