След 13-часови преговори финансовите министри на страните от еврозоната се договориха да отпуснат втори спасителен пакет за Гърция в размер на 130 млрд. евро, предадоха световните агенции. Така страната засега избягна опасността от фалит в следствие от неспособността си да изплати облигационните си задължения, достигащи матуритет на 20 март. Според споразумението, частните кредитори ще трябва да отпишат вместо половината, както беше договорено през лятото, 53.5% от гръцкия дълг, за да успее страната да посрещне ангажиментите си по изплащане на огромните задължения. Така банките и застрахователите ще понесат загуби за около 100 млрд. евро, заменяйки държаните от тях гръцки облигации с по-дългосрочни ценни книжа с по-ниска доходност.
Спасителният пакет от заеми ще бъде финансиран от Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС), създаден като временен инструмент за подпомагане на закъсалите икономики, въвели единната валута. От лятото на 2012 г. към него ще действа и перманентен Европейски механизъм за финансова стабилност.
В замяна на спасителното финансиране, Гърция поема ангажимента да ограничи публичния си дълг до 120.5% от своя БВП до 2020 г. Тя ще бъде подложена на „засилен и перманентен’’ мониторинг на икономическото си управление от страна на представители на „тройката” (ЕС, ЕЦБ и МВФ), което на практика означава значителна загуба на финансов суверенитет. До два месеца страната ще трябва да приеме ново законодателство, даващо приоритет на изплащането на държавния дълг за сметка на финансирането на публичните услуги.
Атина се ангажира да отвори и специална сметка, управлявана отделно от основния държавен бюджет, в която винаги ще трябва да има налични достатъчно финансови средства за обслужване на дълговете й за три месеца в аванс, съобщава BBC.
Оптимистични реакции
Европейските лидери приветстваха сключването на спасителното споразумение, което вероятно ще бъде гласувано от гръцкия парламент в сряда.
„Успяхме да постигнем широкообхватно споразумение за нова гръцка програма и участие на частния сектор, което ще доведе до значително намаление на гръцкия дълг, за да гарантираме бъдещето на Гърция в еврозоната”, заяви предсетелят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, цитиран от Reuters.
Все пак той допълни, че съществува нужда от „от допълнителни големи усилия от страна на цялото гръцко общество, за да може икономиката на страната да влезе в устойчив път на икономическо развитие”.
Председателят на ЕЦБ Марио Драги също подкрепи споразумението, приветствайки „обвързаността на гръцкото правителство да възстанови растежа и стабилността”.
По думите на гръцкия премиер Лукас Пападимос сделката има „историческо значение за гръцката икономика”. Финансовият министър на Гърция Евангелос Венизелос заяви, че финансовото споразумение е по-добро от очакваното.
„Ние постигнахме по-добри резултати от тези, които бяхме планирали. Сега можем да се върнем към реалните си цели, да спрем да прибавяме още дълг към вече съществуващия, да влезем в нормален икономически цикъл, възвръщайки си достойнството”, посочи той.
Рисковете остават
Въпреки положителните реакции на финансовите лидери на ЕС, липсват гаранции, че дори и след поредната финансова инжекция, Гърция ще успее да посреща задълженията си. Най-вече, в резултат от драстичните мерки за икономии, липсват каквито и да е реални перспективи за възстановяване и постигане на устойчив икономически растеж на гръцката икономика през следващите години.
Гласуваните от Атина реформи са изключително непопулярни сред гръцкото общество, което посрещна вота с ожесточени протести. Очаква се социалното недоволство да продължи в резултат от продължаващите съкращения на заплати, пенсии и работни места.
Основната част от спасителната програма ще отиде за финансиране на предстоящия суап на облигации, като 30 млрд. евро ще бъдат използвани за стимули за частния сектор да изпълни задълженията си по сделката. За рекапитализиране на гръцките банки са предвидени 23 млрд. евро, за обратно изкупуване на държавни облигации – 35 млрд. евро. В този смисъл, почти никакви финансови средства няма да бъдат инвестирани в мерки за възстановяване на реалната икономика, която е не е излизала от състояние на рецесия през последните 5 години.
За задълбочаващата се несигурност свидетелства и секретен доклад на финансовите експерти от тройката, който беше оповестен от Reuters. Според представителите на ЕС, ЕЦБ и МВФ, предвид влошената икономическа ситуация, Гърция най-вероятно ще има нужда от допълнителни облекчения, за да понижи дълговете си до договорените равнища.
Ако Атина не проведе осъществи необходимите реформи и икономии, за да направи икономиката си по-конкурентна, вероятно нивото на държавния й дълг ще удари 160% от БВП до 2020 г., се посочва в доклада.
„Предвид рисковете, гръцката програма остава уязвима на опасности, с висящи въпроси относно устойчивостта й”, смятат експертите.
Не липсват и скептични коментари от страна на световни икономисти финансисти. Бившият финансов министър на Великобритания Алистър Дарлинг заяви в ефира на радио BBC по повод на споразумението, че и „двете страни са в неизгодно положение”. Той изрази увереността си, че „в някой моментГърция отново ще се върне на масата на преговорите”. По думите на Гунтрам Волф от института „Брюгел”, сделката е „твърде слаба”, за да насърчи икономически растеж в Гърция.
„Проблемът е, че дори всички външни наблюдатели и специални сметки на света не могат да преобърнат гръцката икономика, когато тя е натоварена с надценена валута и няма възможност да прилага никакви стимули. Всъщност, ситуацията е точно обратната – за да успее да финализира сделката, Гърция ще трябва да осигури нови 325 млн. евро чрез орязване на структурните разходи, и да обещае икономически икономии в огромен размер”, пише в свой коментар анализаторът на Reuters Феликс Салмон.
„Европейските политици си купуват време: тази сделка може да отложи катастрофалния отлив на капитали от Гърция и да осигури на Европа повече време да реши как ще спасява Португалия, ако това се случи и с нея. Ще използват ли те добре откупеното време? Надявам се. Защото ако веднъж гръцкото домино се срине, то ще бъдат необходими огромни количества пари, лидерство и късмет, за да бъдат предотвратен ефекта му върху други държави”, посочва в заключение Салмон.
