След събития от последните няколко години в Северна Африка и тези продължаващи в Сирия и други страни на Близкия Изток, въпросът за имиграцията и бежанците в България става все по-важен, не само на България, но и за всички страни от ЕС . До преди няколко години на България се гледаше по-скоро на страна “донор“ на имигранти и по-малко внимание се обръщаше на това, че в същото време страната става притегателен център на имигранти от трети страни. Логично възниква въпросът за ползите и възможните негативни страни на този процес. За да бъде правилно управлявана имиграция, преди всичко е наложително да има разработени механизми за нейното изучаване и оценка на дейностите за управлението й. За тази цел са разработени различни индикатори и показатели в шест основни области (правна, икономическа, политическа; културна, социална и гражданска) за оценка степента на интеграция на имиграцията у нас. Показателите, които се включват в тези области отразяват различни аспекти от живота на имигрантите нивото на доходите, нивото на заетост, нивото на използване на инструментите за социално подпомагане и др. и стигнем до субективни индикатори като отношението на приемащото общество към имигрантите и др.
Основната цел на изпълнявания от агенция Маркет Айс проект е да «захрани» с информация разработените вече методи и показатели за наблюдение и оценка на мерките по интграция у нас. За тази цел проведохми нарочно проучване сред имигрантите у нас, резултатите от което бихме оценили като положителни.
По отношение на икономическите индикатори установихме, че близо 45% (по-голямата част, от които са жени) от имигрантите у нас са без работа, като 12% търсят активно работа. Предвид демографските характеристики на тази група – предимно хора в работоспособна възраст с добри трудови навици и дисциплина, може да са част от решението на проблема в България с застаряването на нацията и намаляването дела на работещите.
Изследването установи, че една не малка част (17%) от имигрантите у нас са имат собствен бизнес и са разкрили работни места, преди всичко за други имигранти. Именно поради инициативността на имигрантите считаме, че те не трябва да бъдат възприемани като конкуренти за трудовия пазар (нормативната база у нас в голяма степен защитава българските граждани), а по-скоро като възможност, която може да допренесе за развитието му.
Резултатите показват, че работещите имигранти у нас са остновно (31%) в търговията, 30% в услугите и около 20% в строителството. Като изключително висока може да се оцени удовлетвореността на работещите имигранти у нас от настоящата им работа – близо 77% от тях заявяват, че са напълно удовлетворени от нея. Това се отнася в значително по-голяма степен за мъжете имигранти в България.
Като висока може да бъде и самооценката на имигрантите у нас по отоношение на материалното им положение - особено в сравнение с тази на българите. Малко над 8% от имигрантите оценяват своето материално положение като „много добро“, по-голямата част 59% като „добро“, съответно 26% и 6% като задоволително и лошо и само 1% като много лошо.
Можем да обобщим, че само постоянното следене на разработените индикатори за оценка интеграцията на имигрантите у нас може да ни даде реална представа за това като се случва около нас. А само когато сме надеждно информирани можем да вземаме правилните решения.