Сюлейман Гьокче: Пазарът решава приоритетите

Сюлейман-Гьокче

Сюлейман Гьокче е посланик на Република Турция в България от края на 2013 г. Дипломат от кариерата с дългогодишен стаж, в отделни периоди той заема различни длъжности в министерството в отдел „Страни от Персийския залив и ОИС“; отдел „Многостранни международни политически организации“; отдел „Южна Азия, Далечен Изток и Тихоокеански страни“; отдел „Южен Кавказ“. Кариерата му преминава и през различни длъжности в посол-ствата в Рим, Кабул, Исламабад и Лондон. Съветник е на Старши граждански представител на НАТО в Афганистан г-н Хикмет Четин (2004-2005), политически съветник в ISAF VII в мисията на Международните сили за поддър-жане на сигурността към НАТО (ISAF) (2005). В периода 2007-2011 г. изпълнява длъжностите съвет-ник и пълномощен-министър/ заместник ръководител на мисията в посолството във Вашингтон. В периода 2011-2013 г. е директор на отдел „Админи-стративни и финансови въпроси“ към Министерството на външните работи.
ENTERPRISE разговаря с него за възможностите и проблемите за бизнеса и потенциала на пазара и  икономиката на южната ни съседка.

Г-н Гьокче, очевидно Турция е интересен пазар за българския бизнес. Какви са възможностите и предизвикателствата пред българските компании, които искат да навлязат на този пазар?
Турция e бързоразвиваща се дър-жава. Както навсякъде другаде тя предоставя не само възможности, но и предизвикателства. Грубо казано става въпрос за икономика за 1 трилион щ. долара, която вероятно ще се превърне в една от десетте водещи икономики в света в рамките на десетина години. Турция има значително население, но не броят е решаващ в случая, а добрата покупателна способност.
В света има други държави с доста по-голямо население, но не непременно в комбинация с подобна покупателна способност. Това е много важен момент. Номиналният БВП на страната на глава от населението е над 11 000 щ. долара, т.е. говорим за страна със средни доходи, но изчислен в паритет на покупателна-та способност той е близо 20 000 щ. долара.
Пазарът на Турция като цяло е много отворен. Можете да откри-ете много заинтересовани играчи. Икономиката е експортноориентирана и в този смисъл е много добре интегрирана с останалия свят. Тя е прозрачна и генералните правила за честна игра се прилагат. Турско - то правителство инвестира силно в инфраструктура – пристанища, мостове, магистрали, скоростни влакове, летища – с визията да създаде динамична икономика със солидна инфраструктура. Някои от най- актуалните проекти в тази връзка са новото, трето летище на Истанбул, което ще се стреми да стане най-голямото в света, както и новият мост над Босфора и железопътният и автомобилен тунели под същия проток.

Кои сектори от турската икономика са интересни за български-те компании и в същото време къде виждате възможност за нови инвестиции на турски компании в България?

Българските компании имат традиционни конкурентни предимства в редица индустрии. Такива са машиностроенето, сектора на услугите, туризма, земеделието, химическата индустрия, енергетиката (включително ядрената), инфраструктурните проекти и още няколко. Заради демографското предизвикателство, пред което се е изправила в момента страната обаче, България става все по - ориентирана към услугите. В тази сфера също има достатъчно възможности за чуждестранните инвеститори, стига да се проучат както трябва.
Като цяло съществува голяма инфраструктурна основа в тази държава, която не се използва достатъчно, както и много малки и    средни по големина компании. България може да има предимства и в сферата на логистиката. Така че може да се очаква създаването на съвместни предприятия и производства. Същото се отнася и за турските компании в България – ние окуражаваме турските фирми да инвестират в България в сферата на логистиката, производството, органичното земеделие, туризма. Не винаги обаче нашите усилия са решаващи, в крайна сметка пазарът решава приоритетите.

Какви всъщност са реалните измерения на бизнес сътрудничеството между двете държави?
Като цяло инвестициите на турски компании в България са 2 милиарда евро. Инвестициите в обратната посока – на български компании в Турция - са много малко в сравнение с тази цифра. 2-та милиарда евро обаче също са недостатъчни
от наша гледна точка. За сравнение инвестициите на турските компании в Румъния, също близка държава, но не непосредствено съседска, са 5 млрд. евро. Турските фирми, които оперират на българския пазар, са 1400, а в държави като Румъния и Македония например са 7000. Това ни кара да мислим, че има доста недоразвити възможнос-и за инвестиции в България. Двустранната търговия между България и Турция е в рамките на едва 5 млрд. долара, което също е далеч под възможностите. Тази цифра би могла спокойно да е двойна. Освен това нивото не се е променило от 2008 г., и дори отбеляза временен спад заради световната икономическата криза, преди да се върне на кота 5 млрд.
Въпреки че в сравнение с 2001-2002г., стокооборотът се е увеличил 12 пъти, 5 млрд. не е интересна цифра, нито за България, нито за Турция. Ние търгуваме в по-големи обеми с много други страни, не съседски, при това не говоря непременно за големи държави, като Китай да кажем, а дори за някои доста екзотични дестинации. Нека ви дам още един пример – турските инвестиции в Етиопия достигнаха 3.5 млрд. щ. долара. Преди 5 години
Като цяло инвестициите на турски компании в България са 2 милиарда евро. Инвестициите в обратната посока – на български компании в Турция - са много малко в сравнение с тази цифра. 2-та милиарда евро обаче също са недостатъчни
от наша гледна точка. За сравнение инвестициите на турските компании в Румъния, също близка държава, но не непосредствено съседска, са 5 млрд. евро. Турските фирми, които оперират на българския пазар, са 1400, а в държави като Румъния и Македония например са 7000. Това ни кара да мислим, че има доста недоразвити възможности за инвестиции в България. Двустранната търговия между България и Турция е в рамките на едва 5 млрд. долара, което също е далеч под възможностите. Тази цифра би могла спокойно да е двойна. Освен това нивото не се е променило от 2008 г., и дори отбеляза временен спад заради световната икономическата криза, преди да се върне на кота 5 млрд.
Въпреки че в сравнение с 2001-2002г., стокооборотът се е увеличил 12 пъти, 5 млрд. не е интересна цифра, нито за България, нито за Турция. Ние търгуваме в по-големи обеми с много други страни, не съседски, при това не говоря непременно за големи държави, като Китай да кажем, а дори за някои доста екзотични дестинации. Нека ви дам още един пример – турските инвестиции в Етиопия достигнаха 3.5 млрд. щ. долара.

Очаквате ли настоящото статукво да се промени и какви мерки изисква промяната?
Да, очаквам. Всъщност става въпрос за един сноп от разнообразни промени в закони и подзаконови актове. Регулаторни мерки, които вече са възприети от други държави и могат да се ползват като добра практика. Трябва да осъзнаем, че 21-ви век е много различен от миналото. В информационното общество всичко може да се провери изключително бързо – в Интернет, от което и да е място по света. Способни сте да направите цяло пазарно проучване в рамките на минути или часове. Така работят инвестициите. Както инвеститорите от САЩ, Западна Евро - па, Индия, Китай или Русия, така и турският бизнес инвестира по целия свят – например в  Аржентина, Субсахарска Африка, Китай или САЩ. Чуждестранните инвестиции на турски компании по света надминаха 33 млрд. дола-ра през миналата година. Всичко обаче подлежи на сравнение и преценка. Една добра част от тези средства могат да бъдат пренасочени тук, ако условията се окажат по-добри от тези в  Аржентина да кажем.

Полагат ли се усилия за подобряване на двустранните бизнес взаимоотношения?
В  България има три турско-български търговски камари – в Пловдив, в Шумен и в София. В  момента полагаме усилия да ги съберем под един покрив, в рамките на организация-чадър, която да направи връзката „на едно гише“ и да улесни нещата за всички страни. Тя най-вероятно ще е активна преди края на настоящата година. Тези организации ще предоставят възможности за дискусии и увеличаване на сътрудничеството. Чрез консулствата активно работим и по отношение на попу-ляризирането на развитието на двустран-ните връзки и търговия и в двете посоки. От гледна точка на турското правителство, съществуват региони в България, които са приоритетни: София, Пловдив, Варна, Бургас, Шумен, Русе, Кърджали. Откакто съм тук през последните шест месеца пътувам наистина много, видях половината от страната – 14 области – като идеята е да се срещна с местните власти и бизнес организациите за да дискутираме и изясним конкурентите предимства на всяка област, така че да насочим усилията си за привличане на турски инвеститори.
Като цяло все още не съм в състояние да изградя пълна картина на възможностите за развитие в България, но все пак придобих доста добра представа. Всички региони, които вече изброих, имат свои интересни сфери за инвестиране и съвместен бизнес. Туризмът е отделна сфера, която трябва да подчертаем. Турските авиолинии наскоро отвориха и нова линия Варна-Истанбул, която е важна. Броят на турските туристи, които пристигат в България най-вече в зимните курорти, се е увеличил с 60% за изминалата година – близо 200 000 души. Като цяло 1.5 млн български граждани са посетили Турция през миналата година, което е исторически рекорд. В България пък са дошли 800 000 турски граждани. Насърчаваме връзките на всякакво ниво – държавно, корпоративно или просто човешко. Защото колкото повече хората от двете държави се опознават, толкова повече ще се подобрят и бизнес взаимоотношенията.

Турската икономика е безспорен шампион по растеж за последните години, но как ще се отразят на състоянието й политическите сътресения в региона и вътре в страната?
В Сирия ситуацията е почти непроменена от 3 години, в Ирак – от 10 (разговорът се проведе преди основния етап от офанзивата на ИДИЛ в Ирак в средата на юни, бел. ред.). Въпреки това турската икономика продължава своя прогрес. Според мен тя узря и стигна до определено ниво, в което не се влияе толкова силно от политическите сътресения. Всяка страна преминава през такива – външни или вътрешни. Фактите обаче говорят, че турската икономика беше единствената, която продължи растежа си по време на кризата, с изключение само на една година. Не просто продължи растежа си, а удвои БВП. Това е една от основните причини за увеличаването на чуждестранните инвестиции в Турция. Стабилността е следствие от редица фактори, като управление, наслояване на различни възможности, диверсификация на международното сътрудничество и т.н. Нека ви дам пример за последното. Преди 5 годи-ни да кажем съществуваха около 165 турски дипломатически представителства в глобален мащаб, а в момента са 221. Да бъдеш на място почти навсякъде по света и да търсиш различни възможности наистина помага.

Споделете:

Сходни статии

Присъединете се
към 12 257 читатели

ENTERPRISE е прецизно таргетирано B2B печатно издание за практически бизнес и интелигентно управление.