И преференциалните депозити станаха част от "аферата КТБ"

money-2

Драмите в КТБ продължават с пълна сила. Още не са отшумяли историите с кухите фирми и незаконните цесии, а се появи и нов пролблем. Някои привилегировани вложители са сключили договор за преференциални лихви по депозити на нива между 8% и 10%. В същото време аналогичните лихви по депозити в другите банки са били на нива 4-5% или два пъти по-ниски.  Според закона преференциалните влогове не се ползват със защита и не се изплащат от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Не случайно такива договори са сключвали високопоставени лица в държавата – политици, съдии, прокурори и висши чиновници. По принцип законът позволява сключването на подобни договори и те са си напълно законни.

Къде е проблемът?

Проблемът идва от там, че голяма част от тези договори са прекратени малко преди затварянето на КТБ на 20 юни, а други дори и след това. Тези депозити са станали обикновени и вече получават защита от ФГВБ. По всички тях са изплатени минимум 100 хил. евро или 196 хил. лв. Преди дни висши политици потвърдиха, че за законността на преобразуването на тези депозити е гарантирала подуправителя на БНБ Нели Кордовска, която по това време е изпълнявала длъжността шеф на ФГВБ. Запитването за преобразуването на депозитите е било изпратено от квесторите в КТБ.

От БНБ отрекоха да са давали каквито и да е предписания за предоговаряне на влогове, като от ФГВБ потвърди ха, че Нели Кордовска, в качеството й на заместник-председател на УС е подписала указания до квесторите на КТБ.

Такава информация беше изнесена и от председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова.

Преди седмица пък премиерът обвини квесторите на КТБ, че са променили договори за депозити на над 1 000 клиенти на банката. По този начин те са ощетили Фонда за гарантиране на влоговете с около 100 млн. лв. В резултат двамата поискаха експертна оценка на действията им.

Квесторите на банката с отнет лиценз се оправдаха, че са изпълнявали указания на надзорните органи, като междувременно прокуратурата започна разследване срещу тях и изиска от Българската народна банка (БНБ) всички указания, които са давани на двамата.

Главният прокурор Сотир Цацаров от своя страна посочи, че очаква да получи всички материали до края на деня. От БНБ пък отново отрекоха да са давали предписания за предоговаряне на влогове.

От пресцентъра на ФГВБ посочват, че указанията, които е подписала Кордовска, не трябва да се интерпретират изолирано, а във връзка с поставените конкретни въпроси от квесторите. Лютов и Костадинчев, които са квесторите, са питали как да се третира случай, при който договор с привилегирована лихва е прекратен на 20 юни 2014 г., а сумата е преведена от банката, но поради поставянето й под специален надзор сумата се е върнала обратно и е заведена като кредитно салдо на името на вложителя и по нея не се начислява лихва.

В съобщението на фонда се посочва, че отговорът е изцяло съобразен с понятието “влог”, което е регламентирано в закона, и че лицето трябва да се приеме като вложител към фонда.

След това квесторите са поискали и потвърждение, и доизясняване на въпросите на общото събрание на фонда, което се е състояло през ноември миналата година. Решението на фонда е влоговете при тези случаи да се третират като гарантирани, ако вложителите, при прекратяването на договорите, са платили наказателна лихва за предсрочно прекратяване на договора за депозит.

От изявленията на ФГВБ излиза, че запитването е относно състоянието на депозитите преди поставянето на банката под особен надзор. Според повечето юристи всички преобразувания на депозити след 20 юни са незаконни. Те обаче поставят въпроса дали преобразуванията преди тази дата са морални. Става въпрос за известни личности, които са имали достъп до вътрешна информация, знаели са какво става в банката и са защитили своите пари. Нещо подобно е направила и самата Нели Кордовска, която е изтеглила личните си спестявания часове, преди банката да бъде поставена под специален надзор.

Малко по-различно мнение изказа бившата депутатка от БСП и настоящ лидер  на  "Движение 21" Татяна Дончева. Според нея защитени са всички депозити, без значение дали те са преференциални или не. Единственото, което трябва да загубят депозитарите, е разликата от високите лихви, които са получавали и средните за страната.

В същото време се появи списък с „паразити” - политици и бизнесмени, които са посещавали Цветан Василев преди затварянето на КТБ. Този списък бе разпратен и до медиите.

Банкерът обаче отрече да е автор на писмото с прикачени файлове с имена, макар по-рано един от адвокатите му да потвърдиха достоверността му. В опровержението на Василев се казва, че той разпространява публичните си изявления единствено на www.vassilev.bg.

В текста, разпратен до електронните пощи на различни медии от адрес в Gmail, се казва, че този път Василев не използва своя личен сайт, тъй като постоянно бил хакван. В писмото е отправена закана, че "шоуто тепърва предстои".

Към него са прикачени сканирани копия от тетрадки, в които са записвани стотици посетители на централата на КТБ през 2013 г. и 2014 г. Сред хората в списъка са още представители на държавни институции, журналисти и други известни личности. Някои от тях са записани дори по няколко пъти.

Имената:

Виждат се имената на Йордан Цонев от ДПС, Явор Куюмджиев от БСП, Румен Петков от АБВ, Красимир Каракачанов от ПФ, Любен Дилов от БДЦ, бившият лидер на ДСБ Иван Костов, председателят на Комисията по финансов надзор Стоян Мавродиев (три пъти за една седмица през юли 2013 г.), шефът на КРС Веселин Божков, бившите министри Милен Велчев и Бойко Ноев.

В списъка присъстват още рекламният бос Красимир Гергов, собственикът на верига аптеки Веселин Марешки, Едоардо Миролио - миноритарен собственик на "Булгартабак", собственикът на "Риск инженеринг" Богомил Манчев, един от шефовете на "Химимпорт" Иво Каменов, журналистът и издател Петьо Блъсков, социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, ректорът на УНСС проф. Стати Статев.

Какво казват адвокатите

Един от адвокатите на Цветан Василев - Константин Симеонов, потвърди достоверността на списъка, като обясни, че Йордан Цонев е "лъгал безочливо и нагло" в последното си интервю. Затова трябвало да се покаже как той е "висял пред сградата на КТБ". В интервюто депутатът многократно отрече да е знаел какво се случва с КТБ, като подчерта, че това нямало нищо общо с ДПС и Делян Пеевски.

Този адвокат смята, че общество, което осъжда вложителите в една банка, а не тези, които са допуснали да се раздадат милиарди необезпечени кредити, не го чака нищо добро.

По-късно другият адвокат на Василев - Христо Ботев, коментира, че се проверява дали изтеклия списък е автентичен. Работещи в сградата обаче потвърждават, че посетителите са били записвани по този начин. Някои от хората в списъка, пожелали анонимност, също са заявили, че наистина са били там в посочените дни и часове.

Въобще аферата КТБ придобива космичеки размери, сравними с тези на банковата криза в САЩ отпреди няколко години. Първо стана ясно, че са раздавани кредити на кухи фирми без никакво покритие, които не могат да се съберат. За тях държавата, респ. данъкоплатците са платили 3.5 млрд. лв.  След това стана ясно, че някои богоизбрани с депозити над 200 хил. лв. са успели да сключат цесии с други кредитополучатели и по този начин отново са ощетили данъкоплатците. И като за капак на всичко, други депозитари с преференциални лихви, двойно по-големи от нормалните, са успели да спасят депозитите си – отново за наша сметка.

Автор: Анна Брандийска

Споделете:

Сходни статии

Присъединете се
към 12 257 читатели

ENTERPRISE е прецизно таргетирано B2B печатно издание за практически бизнес и интелигентно управление.