България атакува мощно европазарите, взе 3.1 млрд. евро дълг

Geld

Миналата седмица България за първи път от много време насам излезе на световните дългови пазари. Страната ни емитира 3.1 млрд. евро дълг, което е рекордна сума в нашата история. Емитирани бяха три емисии еврооблигации – 7, 12 и 20 - годишни . Падежите са съотвено през 2022 г., 2027 г. и 2035 г.

Емисията книжа е част от гласувания от Парламента 16 млрд. лв. дълг за следващите три години. Парите са нужни за рефинансиране на стари задължения и покриване на бюджетния дефицит, планиран за тези три години. За пласирането на емисията бяха привлечени като мениджъри четири известни международни банки - Citi, HSBC, SG CIB и UniCredit, на които България предстои да изплати 1.3 млрд. евро заем.

Още в понеделник миналата седмица България стартира тридневно роудшоу за представянето на новия дълг в Мюнхен, Франкфурт, Лондон, Виена и Париж. Емисията беше представена от финансовия министър Владислав Горанов, подуправителя на БНБ Калин Христов и зам.-министъра на финансите Карина Караиванова в общо петте европейски града.

Мениджърите на емисията препоръчаха на страната ни тя да бъде стартирана веднага след представянето – в четвъртък. Според анализатори интересът към българските еврооблигации е бил особено голям.

Първоначално България е смятала да емитира облигации само за 1.5 млрд. евро. С парите от тях трябваше да покрием синдикирания заем, който взехме заради плащанията на вложители в КТБ. Случайно или не този заем бе даден именно от банките - мениджъри на сегашната емисия.

В четвъртък обаче офертите за нашите облигации надминаха 5.5 млрд. евро, което според специалисти е много добро покритие на емисията. Още през деня стана ясно, че България ще вземе доста по-висока сума от първоначалано предвидената, като дори някои смятаха, че тя ще е 4 млрд. евро. В крайна сметка Министерство на финансите взе решение да поеме 3.1 млрд. евро дълг.

Основните параметри на съответните емисии са:

- 7-годишните облигации са за 1.25 млрд. евро при 2.17% доходност;

- 12-годишните за 1 млрд. евро при 2.73%;

- 20-годишните за 850 млн. евро при 3.26%.

За сравнение последно беше пласирана 10-годишна емисия български еврооблигации при доходност 3.05%.

Интересът към българските облигации бе от всички континенти, както и от цялата палитра финансови институции. Общо 370 инвеститора взеха участие в трите транша на новите еврооблигации. Български инвеститори са показали сериозен интерес към дълга, поет от международните финансови пазари, коментираха наши дилъри. Високият интерес е предизвикал банките – мениджъри да препоръчат на емитента – Министерство на финансите да поиска от купувачите на книжата да намалят доходността си с 0.005%.

За 7-годишните книжа са били дадени поръчки за 2.2 млрд. евро от 160 инвеститора, 35% от които от България, 18% от Великобритания, 17% ог Германия и Австрия, 9% от офшорни зони в САЩ, 7% от Централна и Източна Европа, 4% от Бенелюкс и Скандинавия, 4% - Италия, 3% от Азия и 3% от другите в Европа. Банки са 43% от инвеститорите, инвестиционни фондове са 41%, застрахователи и пенсионни фондове 13%, частни банки и други 3%.

За 12-годишните книжа поръчките са на обща стойност 1.5 млрд. евро от 120 инвеститора. Отново най-голям дял заявки са от България - 26%, следвани от инвеститори от Великобритания - 23%, Германия и Австрия - 19%, САЩ офшорни зони - 13%, Бенелюкс и Скандинавски регион - 11%, ЦИЕ - 3%, други от Европа 3% и Азия 2%. Над половината - 54%, са инвестиционни фондове, банките са 42%, застрахователи и пенсионни фондове са 4%.

Поръчките за 20-годишните книжа са за 1.2 млрд. евро от 90 инвеститора. Най-голям интерес към тях са проявили инвеститорите от Великобритания - 35%, една пета са били от офшорни зони в САЩ, от Германия и Австрия - 16%, от България - 13%, от Бенелюкс и Скандинавски регион - 8%, от Франция - 2%, Италия 2% и други държави 4%. Близо три четвърти са инвестиционни фондове, банките са 17%, застрахователи и пенсионни фондове - 10%.

Анализаторът Цветослав Цачев смята, че България е улучила най-добрия момент за поемането на нов дълг от международните пазари. По думите му по-малките емисии са по-трудни за търговия и е възможно да бяхме загубили под формата на по-висока доходност. Причината е, че част от инвеститорите не биха участвали при по-ниски обеми. Според него доходността е добра и горе-долу отговаря на това, което се постига и на вътрешния пазар. Цачев уточни, че в момента лихвите са много ниски в цяла Европа и допълни, че испанските книжа са на 1%, като е нормално България да бъде около 2-2.5%.

Икономистът Калоян Стайков представи друга гледна точка върху темата за дълга, като каза, че идеята за подписване на 3-годишно споразумение за дилърство на външните облигации предполагаше, че по този начин се дава повече предвидимост за българските емисии. Според него е трябвало да се спази индикативният календар за две емисии тази година – една през пролетта и една през есента. Затова той недоумява защо не е предпочетена алтернативата емисията да се пусне на два транша. Когато има предвидимост при тези емисии, финансовите участници ги предвиждат и са наясно в кой момент какви пари могат да инвестират в какви ценни книжа, обясни Стайков. Освен това тази предвидимост води до по-ниски лихвени проценти.

Финансистът Георги Ганев пък допълни, че това е най-ниската доходност по български ценни книжа от този век история на българските емисии на ценни книжа.

Емитирането на нов български дълг идва в много подходящ момент – само дни след старта на мащабната програма на ЕЦБ за покупки на облигации. Това доведе до драматичен спад на доходността на държавните дългови книжа в еврозоната към рекордни исторически дъна и се отразява позитивно и на целия европейски дългов пазар, с изключение на Гърция. Ситуацията вероятно ще спомогне за постигане на доста по-евтино от обичайното външно финансиране на България.

Казва се, че дълговата емисия се определя като впечатляващо завръщане на международните капиталови пазари, като числата са показателни. Има и намерения, ако пазарите са достатъчно добри и има търсене на българските ценни книжа, да се пласира целият дълг наведнъж.

Автор: Анна Брандийска

Георги Ганев допълва, че постигнатата доходност е между 2% и 3.125%, което е най-ниската цена, постигана за български еврооблигации. За първи път емисията се разделя на три транша – за 7, 12 и 20-годишни книжа. Най-краткосрочните са с най-ниска лихва и най-голяма по обем – 1.25 млрд. евро. След 12 години е падежът на емисията от 1 млрд. евро с лихва от 2.6%, а най-скъпата емисия е за 850 млн. евро.

След провеждането на емисията повечето от политиците предпочетоха да не коментират резултатите от нея. Основните критики на опозицията бяха още преди гласуването на предстоящия дълг. Според тях няма точни разчети за какво ще бъде изразходван той. От БСП единствено Румен Гечев си позволи да коментира една от банките мениджъри- HSBC относно информациите около нея, че е спомогнала на стотици лица да укриват данъци. Според него не е целесъобразно банка с такава репутация да емитира български дълг.

Малко по-словоохотливи бяха от управляващите, според които проведената емисия показва доверие към България и настящоято й правителство.

Споделете:

Сходни статии

Присъединете се
към 12 257 читатели

ENTERPRISE е прецизно таргетирано B2B печатно издание за практически бизнес и интелигентно управление.