Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image

ENTERPRISE | October 20, 2020

Отиди най-горе

Най-горе

Няма коментари

Доколко малките и средни фирми в България могат да са гръбнак на икономиката?

Доколко малките и средни фирми в България могат да са гръбнак на икономиката?

Малките и средните предприятия в България преобладават. Броят им е с 20% по-голям от средното ниво за Европейския съюз (ЕС), показват резултатите от изследване на Българската академия на науките (БАН), възложено от Българската банка за развитие (ББР).

Изследването обхваща 1 023 фирми. Сред тях най-многобройни в извадката са микро и малките фирми – 614, средните и големи предприятия са съответно 210 и 199. В проучването са участвали над 512 компании от сектор „Промишленост“, 410 фирми от сектор „Услуги“ и 101 от сектор „Селско и горско стопанство“.

Делът на дребния бизнес в икономиката на България достига 98%, докато средно за ЕС той е около две трети. Преобладаващата част от малките и средни предприятия (над 90%) са със заетост под 10 души, като повече от четири пети от тях са в сферата на услугите. Такъв тип предприятия не могат да бъдат гръбнак на стабилна икономика, смятат учените.

Крупните производства съдействат за създаването на необходимото за тях обкръжение от малки и средни предприятия. Оттук произтича и необходимостта от целенасочена индустриална политика на държавно равнище – грижа за създаване на условия, заздравяване и поддържане на стабилни големи национални предприятия.

Сред ключовите сектори за ефективно работеща и устойчива икономика у нас са промишлеността, селското стопанство, туризмът, строителството и транспортните подотрасли.

Според БАН ББР не бива да се фокусира само върху дребния бизнес, тъй като така ще изпусне от своя фокус категории, които са определящи за устойчивото развитие на българската икономика, като например високотехнологичните, експортно-ориентираните и новосъздадените предприятия. Значителна част от фирмите, участвали в изследването считат, че ББР трябва да се ангажира в реализацията на мащабни национални стратегически обекти, както и че банката следва да създава и предлага добри финансови условия за фирми, спечелили проекти по оперативни програми.

Данните от изследването показват още, че младите компании с до двегодишна история обслужват дълговете си най-безпроблемно и подхождат отговорно към поемането и управлението на рискове. Въпреки това обаче този сегмент от фирми е най-пренебрегван от търговските банки поради липсата на достатъчна бизнес-история.

Най-често затруднения при погасяване на задълженията си имат компании от експортния сектор, сочат още данните.

Икономистите от БАН смятат, че през 2017 г. нарастването на бизнес кредитирането ще се запази слабо заради неустойчивото търсене. Изводът се основава на данни за очакванията на бизнеса за свиване на пазара и трудностите при намиране на клиeнти.

Едва около 30% от българския бизнес ползва кредити за дейността си. Избягването на заем се реализира чрез взаимно кредитиране между фирмите. Това се потвърждава и от данните, че над 22% от фирмите у нас имат задължения към контрагенти.

Една десета от българските фирми се финансират чрез небанкови финансови институции.

Друг проблем е и значителният брой отказани кредити. Близо една трета от изследваните компании са получили отказ за кредитиране основно заради недостатъчни обороти или обезпечения, както и заради задлъжнялост и лоша кредитна история.

45 на сто пък от одобрените за финансиране компании сами са се отказали от вземане на кредит. Сред причините те са посочили високата цена на ресурса, прекомерното изискване за обезпечение, кратък погасителен срок, проточване на процеса по взимане на решения от страна на банката или по-добри условия, предложени от друга финансова институция.

Данните от проучването показват още, че по-голяма част от анкетираните фирми очакват цена на кредита около 5%. Над 5 на сто е приемлива цена за 46% от малките фирми, докато само 27% от големите биха се съгласили на лихва над 5%. Изследваните компании почти единодушно предпочитат кредит с фиксирана лихва.

Според икономическите експерти на БАН впечатление прави, че фирми от по-слаборазвити региони като Видин, Враца, Габрово, Ловеч, Плевен възнамеряват да търсят банково финансиране. Най-голям интерес са декларирали средните фирми с персонал от 10 до 50 души. 42 на сто от големите компании планират да кандидатстват за кредити след дванадесет месеца.

По-голямата част от фирмите, които имат намерение да теглят заеми сочат, че се нуждаят от дългосрочен инвестиционен кредит със срок от 5 до 10 години в размер до половин милион лева.

Добави коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.