Европейската комисия (ЕК) предлага Общата селскостопанска политика (ОСП) да се опрости и модернизира след 2020 г., съобщават от пресслужбата на ЕК.

Предвижда се бюджет в размер на 365 млрд. евро за реализиране на предложенията.

Предлага се:

1. Нов начин на функциониране: Държавите членки ще разполагат с повече гъвкавост при усвояването на отреденото им финансиране, което ще им позволи да разработват специални програми, тясно съобразени с проблемите, пред които са изправени техните земеделски стопани и в по-широк аспект – селски общности. Държавите членки ще могат и да прехвърлят до 15 % от финансирането си по линия на ОСП между преките плащания и развитието на селските райони, за да осигурят финансиране за своите приоритети и мерки.

Равнопоставеността между държавите членки ще бъде осигурена от:

-национални стратегически планове за целия период, в които държавите членки ще посочат как посредством преките плащания и програмите за развитие на селските райони възнамеряват да постигнат деветте общи за ЕС социално-икономически и свързани с опазването на околната среда цели. Комисията ще одобри всеки план, за да се осигури съгласуваност и защита на единния пазар;

- Комисията ще следи отблизо как всяка държава изпълнява плана си и се доближава до съгласуваните цели.

2. По-справедливо подпомагане чрез по-добро целеполагане: Преките плащания ще останат в сърцевината на политиката, за да се осигури на земеделските стопани стабилност и предвидимост. С приоритет ще се подпомагат малките и средните стопанства, които представляват по-голямата част от селскостопанския сектор на ЕС, както и младите земеделски стопани.

- преките плащания за земеделските стопани в размер над 60 000 евро ще бъдат намалени, а максималният размер на плащанията на стопанство (като изцяло се вземат предвид разходите за труд) ще бъде 100 000 евро. Целта на тази мярка е да се постигне по-справедливо разпределяне на плащанията;

- малките и средните стопанства ще получават повече подпомагане за хектар;

- държавите ще трябва да заделят най-малко 2 % от определените им средства за директни плащания за подпомагане на младите земеделски стопани в създаването на стопанства. Към това ще се добавят финансова подкрепа за развитие на селските райони и различни мерки за улесняване на достъпа до земя и на прехвърлянето на земя.

3. По-амбициозни цели във връзка с опазването на околната среда и изменението на климата: В предложените днес общи за ЕС цели не е пропуснат никой от следните въпроси: изменението на климата, природните ресурси, биологичното разнообразие, местообитанията и ландшафтите. Подпомагането на доходите на земеделските стопани вече е обвързано с грижливото отношение към околната среда и изменението на климата;

- всяка държава членка ще трябва да задели част от отреденото ѝ финансиране за преки плащания за предлагането на екосхеми, с които земеделските стопани да бъдат подпомогнати да прилагат по-стриктни изисквания от задължителните;

- най-малко 30 % от всяко национално финансиране за развитие на селските райони ще бъдат заделени за мерки за опазване на околната среда и във връзка с климата;

- очаква се 40 % от общия бюджет на ОСП да има принос за мерките във връзка с климата;

- освен възможността да прехвърлят 15 % между стълбовете, държавите членки ще могат да прехвърлят от стълб 1 към стълб 2 още 15 % за финансиране на мерки за опазване на околната среда и във връзка с климата (без национално съфинансиране).

4. По-широко използване на познанията и иновациите: Модернизираната ОСП ще се възползва от най-новите технологии и иновации, за да помага на земеделските стопани по места и на администрацията.

- бюджет от 10 милиарда евро, заделени от програмата за научни изследвания на ЕС „Хоризонт Европа“, за научно-изследователски проекти и проекти за иновации в областта на хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, развитието на селските райони и биоикономиката;

- насърчаване на държавите членки да използват за контрол и наблюдение големи масиви от данни и новите технологии (например спътникови данни за проверка на размерите на стопанствата във връзка с искания за преки плащания) и така да намалят значително необходимостта от проверки на място;

- засилване на цифровизацията в селските райони, например чрез разширяване на достъпа до високоскоростни комуникации, с което ще се повиши качеството на живота в тези райони и ще се допринесе още повече за конкурентоспособността на европейската селскостопанска продукция.