Европейската комисия ще постави под специално наблюдение икономиките на 12 страни от ЕС, сред които е и България. Причината е, че поради различни макроикономически дисбаланси, икономиките на Белгия, България, Дания, Испания, Франция, Италия, Кипър, Унгария, Словения, Финландия, Швеция и Великобритания са считани за уязвими на бъдещи кризи. Изводите са от представения във вторник от ЕК доклад за ранно предупреждение, който е първа стъпка от приложението на новата процедура за наблюдение и корекция на макроикономическите дисбаланси в страните от ЕС, приета във връзка с избухналата в еврозоната дългова криза.
Документът е първоначална оценка за развитието на набор от 10 макроикономически показатели за всички държави-членки на ЕС. За всеки един от показателите е изчислен праг, на чието надвишаване се обръща внимание. Използваните индикатори са построени на базата на осреднени стойности за 3 или 5 годишен период, така че те не отразяват текущо състояние, а отчитат развитие, уточняват от Министерството на финансите в официално съобщение във връзка с доклада.
България прекрачва прагове на три показатели за външни и един за вътрешни дисбаланси - баланс по текуща сметка като % от БВП, нетна международна инвестиционна позиция като % от БВП, номинален разход за единица труд, както и дълг на частния сектор като % от БВП.
„Преди кризата България отчете сериозни дефицити по текущата сметка, които доведоха и до дефицит на нетна международна инвестиционна позиция, породени най-вече от притока на преки чужди инвестиции и скока на частното кредитиране. Кризата, от своя страна, доведе до рязка корекция на дефицита по текущата сметка, който се очаква да излезе на излишък през 2011 г,. и последващите години. Подобрението дойде не само от намалението на вноса, но и от сериозния ръст на износа. България отчита едно от най-значителните увеличения на цената на труда, въпреки че ръстът на заплатите от много ниско базисно равнище като част от процеса на сближаване може и да забави наваксването на икономиката в средносрочен и дългосрочен план. Задлъжнялостта на частния сектор се увеличи рязко до нива над допустимия праг, основно поради ръста на корпоративната задлъжнялост, докато тези на домакинствата и публичния сектор остава ниска”, се посочва в специалния коментар на Комисията по отношение на България.
Извън Доклада на ЕК за ранно предупреждение остават Гърция, Ирландия, Португалия и Румъния, които вече са обект на засилено наблюдение по програми за финансово подпомагане. Поради това, срещу тях не може да бъде задействана Процедура при прекомерен дисбаланс.
