Ръстът на БВП е повече от 3%, а между 4 и 5%, потреблението и доходите растат, а с това и потреблението. Ако го нямаше това отложено потребление, ако средната класа и по-заможните граждани не трупаха пари в банките, а потребяваха всичко, щяхме да имаме много по-висок ръст на БВП. Това каза финансистът Емил Хърсев в интервю за Стандарт. 

Според него няма никакво основание да се предполага, че ще има спад на иконимиката. "Няма причини, няма процес, който да предполага свиване на икономическата активност в България. Не може да имаш постоянно ръст на БВП и изведнъж да даваш прогноза за спад.", твърди финансистът.

България има да наваксва от гледна точка на производството, и на инвестициите. Няма основание да си мислим, че доходите ни ще се удвоят за година, а навсякъде в Европа впрочем те спадат, колкото и да е странно, казва Хърсев.

По думите му  инвестициите в страната ни постоянно нарастват и не са се забавили. Въпреки това обаче няма предпоставки да се увеличи и кредитирането. Причината е, че системата на валутния борд оскъпява кредитирането. "Системата на банкиране с частични резерви, която се прилага вече от хиляда години, тя изисква да има кредитор от последна инстанция. При валутен борд обаче такъв субект няма. Ето защо се получава това състояние, което лесно ще забележите, ако погледнете балансите на българските банки - те работят с една ликвидност, която е характерна за началото на 19. век, дори за края на 18. век - около една трета. Банките при нормална банкова система работят с между 10 и 15% ликвидност. Това оскъпява кредита при нас - системата на валутен борд. Банките видяха в месеците, когато се развиваха атаките срещу банковата система, че помощ отникъде не могат да очакват, че спасяването на давещите се е дело на самите давещи се. Спасяването на банките е тяхна собствена работа и това налага да държат високи резерви. Но това намалява лихвите по депозитите и оскъпява кредитите", казва Емил Хърсев.

Решението според него ще дойде ако страната ни приеме еврото, така българските банки ще могат да свият тези близо 30 % ликвидност, които поддържат и ще могат да ползват 20 на сто от всички събрани депозити за кредитиране. Тогава лихвите, които ще получават - около 80 % от получените пари, ще позволят да се свалят лихвите по кредитите.

Финансистът прогнозира, че хората ще продължат да държат депозитите си в банките и няма да ги инвестират. Просто защото няма система за разпределение на риска, за подкрепа на стартови инвестиции - в съвсем зародишна форма е, и твърде диво ниво на инвестиционна среда, коментира още Хърсев.