Идеи със свой собствен живот

happy-people-jumping

"Фабриката за идеи" подкрепя идеи и инициативи, които се самоиздържат, отговаряйки на социални нужди.

Популярността на концепцията за корпоративна социална отговорност (CSR), в която компании с възможности подпомагат отделни проекти с положителен ефект върху уязвими групи от обществото, или върху околната среда и биоразнообразието, е безспорна. Разраснала се до своеобразно модно движение в корпоративните среди, тя вече заляга в ДНК-то на фирмените структури и процеси в страните на Запад, а от известно време – и в България. Все пак, обаче, не трябва да забравяме, че CSR проектите са ограничени откъм ресурси и времетраене и, на първо място, са част от мащабни имиджови стратегии.

 В същото време се ражда една алтернативна концепия - тази за социалното предприемачество, което изначално изравнява идеята да бъдеш полезен с тази да правиш бизнес. И то устойчив и печеливш, често задвижван от базисните нужди на хората в най-бедните и слабо развити страни или социални групи. Бавно и колебливо, такива процеси започват да набират скорост и у нас. Това се случва не и без съществения принос на креативните млади хора, които чувстват необходимостта от промяна и имат енергията, за да я задвижват.

 Родени от безизходицата

 „Типично за социалното предприемачество е, че то обикновено е задвижено от проблем, който те дразни и искаш да го разрешиш. Това са идеи, които имат свой живот, защото някой има нужда от тях. Затова и много такива проекти много често са в страните от развиващия се свят, където се развиват отлични модели“, обяснява Янина Танева, един от създателите на „Фабрика за идеи“ - организация, занимаваща се с проекти и неформални обучения в посока създаване на подходяща среда за развитие на социалното предприемачество в България.

Според Янина, у нас все още битува представата, че щом се занимаваш с благородни каузи, не е необходимо да бъдеш ефективен и да имаш добър маркетинг. „Смята се, че много практики са си само за бизнеса и те не се адаптират в социалната сфера. А ние искаме да подпомагаме социални инициативи, които печелят и се самоиздържат. Да съчетаваме най-доброто от бизнес практиките със стремежите на сърцето, правейки успешен и печеливш бизнес“, разказва тя.

По думите й, след влизането си в ЕС, България изпада в един вакуум по отношение на темите, свързани със социалните нужди на хората, тъй като много от донорските организации се изтеглят от страната, липсва държавна политика в подкрепа на неправителствения сектор, а достъпът ни до банкова система не е напълно развит поради липсата на доверие. „Според изследване на фондация „Отворено общество“ 70% от българите нямат никакво доверие на хората около себе си – на институции, на бизнеси, на съседи – това прави и средата невъзможна“, убедена е Янина.

Да дадеш живот на идеите

Именно поради тези фактори тя и съмишлениците й от „Фабриката“ стигат до извода, че трябва да се оправят сами, а най-големи възможности да реализират стремежите си би им предложило създаването на социално предприятие. За тях това означава да имаш качествена и иновативна бизнес идея, която има сърце и реинвестира в хората, с които работиш, за да може да създадеш нещо ново, самостоятелно и независимо. Една от идеите, по която организацията вече активно работи, е за аутсорсинг на лесни за изпълнение задачи от ИТ бизнеса към хора с увреждания, които имат достъп до компютър.

Подобен тип социално предприятие може да се грижи много добре за нуждите им, като същевременно реализира доходност от извършваните услуги. От своя страна, печалбата директно отива за задоволяване на потребностите на уязвимите хора – освен, че им се осигуряват приходи, се създават и нови форми и пространства за комуникация между тях.

„Искаме тепърва да развиваме социалните иновации, които използват нови технологии, генерират печалба и същевременно са адекватни на обществото. Защото има много бизнеси, в които ти просто печелиш и създаваш нови нужди на хора, които всъщност нямат нужди“, категорична е Янина.

В подкрепа на иновативните модели за сътрудничество между бизнеса и различните социални групи, организацията реализира и проекта „О-о!“, съвместно с агенцията за недвижими имоти „Явлена“. В основата на инициативата отново заляга ефективното комбиниране на нужди. В резултат от кризата много от жилищните и търговски площи на агенциите остават празни. Същевременно много български съвременни артисти и млади хора, които имат какво да си кажат, нямат места за събиране и общи пространства. За да бъдат задоволени нуждите на двете страни, в рамките на проекта артисти адаптират нестандартни концепции към празни пространства, предоставени от агенцията. Например, в нова сграда в софийския кв. „Овча купел“ организаторите провеждат интердисциплинарно събитие с участието на сценографи, актьори, фотографи. Според създателите на проекта „това е win-win ситуация, за агенцията е от полза медийния шум, който се вдига, много повече хора виждат предлаганите от нея сгради и апартаменти, а артистите са щастливи, защото могат да работят в рамките на провокативна среда.“

Инкубатор за новатори

За да се подобри средата за развитие на социалните иновации и предприемачество у нас, първото условие е наличието на подготвени кадри със смели идеи и отворена и разчупена визия за бъдещето. Ето защо „Фабриката за идеи“ стартира „Академия за социална промяна“. Описват я като „своеобразен инкубатор за новатори, хора, които искат и могат да променят света около себе си, независимо дали локално или глобално. Тези хора кандидатстват със своите идеи и преминават през много интензивен курс на обучение, в основата на който заляга ученето чрез преживяване.

„Обученията се базират на полезни концепции, които по дефиниция не се преподават у нас - системно мислене, ролеви игри за преговори, целеполагане. Все бизнес практики, комбинирани обаче с глобалните предизвикателства пред света в момента. Така групово се генерира градивна енергия, която да се използва в помощ на общините – например за целта на Бургас да стане Европейска столица на културата, или пък за цялостното развитие на градове, които се считат за изостанали, какъвто е Видин“, разказва Янина. Тя обобщава нещата така: „В общи линии, опитваме се да помагаме да се доразвиват идеи – независимо дали са в сферата на предприемачеството, гражданското участие, или културата. Ние вярваме, че тези неща са свързани, няма как да постигнеш холистична и цялостна промяна, без да ги третираш едновременно, като едно цяло“.

В заключение, бихме искали да споделим една от историите на Янина, случила се при изпълнението на проект за неформални обучения на деца от ромски произход:

„Влизайки в часовете, ние, чрез различни игри и театрални подходи караме децата да си представят живота след 10-15 години. Повечето от момиченцата отговарят, че най-голямата им мечта е да станат продавачки или фризьорки.

 Тогава им задаваме въпроса:

- „Как са нещата във фризьорския салон? Колко струва подстрижката?“

- „10 лв“, отговаря момиченцето.

- „А ти като ги вземеш, къде отиват тези 10 лв.?“ - питаме отново ние.

- „Ами давам ги на шефа“, отговаря то, без дори да се замисли.

След това включихме момчетата, питайки ги какво друго може да се направи с тези пари, освен да се дадат на шефа. „Ти си много зле – можеш сама да си си шеф!“, отговориха те.“

Споделете:

Сходни статии

Присъединете се
към 12 257 читатели

ENTERPRISE е прецизно таргетирано B2B печатно издание за практически бизнес и интелигентно управление.